АЙКИДО КЛУБ АГАЦУ - БУРГАС

Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136 Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136

ИНТЕРВЮ С КАТО СЕНСЕЙ

Rate this item
(1 Vote)

Интервюто е от списание Айкидо Танкю

През април 5 човека посещават северната част на Япония с цел културен обмен. Водени са от Йошигасаки сенсей. В Токио имат шанса да тренират с Дошу Моритеру Уешиба и Като сенсей. Нори сенсей, ученик и асистент на Като сенсей изпраща този превод от японски

Интерв: Сенсей, как решихте да се занимавате с Айкидо?

 

Като: Нямах някакъв особен интерес към Айкидо, но исках да се уча на бойни изкуства.

Майка ми познаваше една гледачка. Тя пък познаваше Основателя. Когато ми гледа, ми каза че Айкидо е много подходящо за мен.Така че без никакво особено намерение започнах тренировки някъде към 1958г.

 

Интерв: Как беше по онова време в доджото?

 

Като: Единственото което си спомням е, че се загубих в практиката. Имаше много ученици и ми беше много трудно

 

И: Бихте ли ни казали някои спомени за О-Сенсей?

 

Като: Не обясняваше много-много. Научавах горе-долу два пъти повече от това което виждах от това което казваше. Когато ме хвана за ръката се почуствах така все едно съм всмукан от него. Беше така поради боговдъхновението му.

Един ден О-Сенсей ми даде шанс да му направя шиатсу. Въпреки, че мускулите му бяха страшно яки едновременно с това бяха и много гъвкави и релаксирани. Винаги когато имах някакъв личен досег с него той ми разказваше истории.

И: Какви?

Като: Каза ми” Будо (бойния път) е дар от Бог, не е създание на човешкия ум,” и „ Будо не може да бъде научено от друг човек. Всеки трябва да го разкрие и изпипа вътре в самия себе си”. Напоследък, най-накрая, започвам да разбирам какво ми каза. До скоро нямах си и на идея какво искаше да каже. Просто го слушах и му казвах „да”.

Спомням си един случай. По това време имахме редовни срещи с О-Сенсей. Един ден имахме демонстрация пред много важен гост. О-Сенсей изглеждаше напълно различен, одухотворен и пълен с Ки. Бях уке и ме хвърляше така, че виждах краката си и  тавана над тях. Не можех изобщо да направя укеми. Просто ме разхвъряше насам-натам. Много се уплаших.

Но подобни преживявания станаха основа на решението ми да се посветя на Айкидо. Дори сега когато практикувам, визуализирам в ума си О-Сенсей. Няма нищо което да бъде научено, просто трябва да бъде развито чрез дисциплина. Ето защо започнах да разбирам думите му. Неща, които съм научил сам не могат да се забравят, но неща втълпявани от друг без моето осъзнаване и предадени с език „ това трябва да се прави по този начин , а не по тоя” отдавна съм ги забравил. Абе не бях много покорен(смее се). Всеки Айкидо преподавател има собствени идеи и начин на преподаване. Мисля , че това е така , защото О-Сенсей не показваше,  един единствен начин или образец за изпълнение на техниката. В този смисъл мисля, че всеки един уникален стил изниква от неговото обучение.

 

„Крайната мекота контролира твърдостта”,(японска пословица) не е винаги истина. „ Крайната твърдост контролира твърдостта”, често обичаше да казва. И крайната мекота контролира твърдостта. Крайната твърдост контролира мекотата и крайната мекота контролира мекотата. Като се замислиш всичките са верни. В зависимост от случая всяка една от тези идеи може да е вярна. О-Сенсей никога не се оковаваше само с една концепция, а приемаше много. Да виждаш истината такава каквато е в тоя миг само това е важно.

И: На какво обръщате внимание докато обучавате?

Като: Казвам на всеки да опитва, независимо от това дали го разбира или не. Резултата идва с практиката. Хората не разбират когато обяснявам с думи. Думите са обичайното средство, но да се показва как точно стават нещата е много по важно. Когато на хората им се случи да обучават те обикновено говорят така ”това трябва да се направи така”,”това е по лесно по този начин”. Само че така стават много приказки.

Например, когато показвам на учениците си как се събаря човек без да се използва сила, аз го показвам така, че те да го почувстват  и така да го осъзнаят. После ги оставям да пробват и опитват. Така те добиват усет и чувство за нещата.

Това е много по-добре отколкото да се обясни с думи хиляди пъти. За мене е голяма привилегия , че имах възможност да видя как го правеше О-Сенсей. Наистина имам чувството , че научих айкидо просто защото го видях. Мисля, че е важно инструкторите да показват и после да оставят хората да почустват колко е „яко” всичко това. Когато посетих за първи път Хомбу доджо и видях О-Сенсей да прави Айкидо си помислих , че цял живот ще отнеме  да се науча да го правя.

 

 

И: Какво мислите за Котодама, духовния закон за който е говорел Основателя?

 

Като: Мисля че създаването на звук идващ от Харата позволява на нашата Кимочи( чувство/емоция) да се изразят. Не искам да кажа, че съм усвоил това, защото се страхувам, че ученето е никога не свършващ процес в играта на живота. Според мен , човек трябва да има божие вдъхновение за да бъде просветлен така, че  да  може да говори за нея. В противен случай думите няма да имат своя естествен източник. Ще се чуствам нелепо правейки се на малък бог.Следващия бойния път трябва винаги да е сигурен, че делата му съответстват на думите. Когато приказките са водещи това заслепява. Ако това се случи не си вече свободен. Силата на Айкидо е, че прегръща другите.

 

И: Какво мислите за силата в Айкидо?

 

Като: Силата е много неща. Нали така? Да събаряш хората на земята е една сила. Да си постоянен и упорит в практиката, да станеш умел в общуването и взаимодействието с другите хора и също сила. Всичко е взаимно свързано. Така си мисля.

Може би е по-лесно да се упражнява тялото да поваля хората. Изразяването на сила във Ва(мир) и Мусуби(връзка) е много по различно от това. Много по трудно е да се добие и изисква много повече сила. Докато не се открие силата да се прегърнат другите от гледна точка на зрялата човечност никаква друга сила не е свойствена за Айкидо.

Важно е да си задаваме сами въпроса „какво е Айкидо?” и да развиваме собствена гледна точка за това. Ако си избрал да не се биеш, защо не го правиш? Търсенето на окончателен отговор на такива въпроси е задължително в Айкидо.

Айкидо не е Кумиучи, традиционна техника за бой. Ако Айкидо беше като техниките за бой начина на практика щеше да е съвсем различен. Но Айкидо е начин за саморазвитие и взаимно развитие. Разбира се , не казвам че да бъдеш слаб е приемливо, въпреки, че разбирането ни за сила не изхожда от гледната точка на сбиването. Айкидо не е за състезания. Човек който е наистина силен не се бие.

Един ден някакъв писател, специализирал в истории за самураи и шогуни, беше дошъл при О-Сенсей. Той започна да говори за сен сен но сен(реагиране преди атаката) и ато но сен(контраатака). А О-Сенсей му каза , че няма такива работи. В Айкидо хората побеждават дори преди боя да е започнал. Той вижда победата и тя обхваща всичко и превръща всичко в едно и ценностната му система минава отвъд идеята за победа и поражение

Майстор Кишумару беше същия. Беше строг учител. Особено в смисъл на преценката на ученика, неговия усет и вникване в човека, целостта му беше много силна. Въпреки това не мисля , че беше студен човек. Ценеше учители които имаха силно подчертан индивидуален стил. Това е чудесно. Много е трудно да признаеш някой който прави различно айкидо от твоето. За да си способен на това, трябва да си изключително великодушен и благороден. Това също е  сила намираща се в Айкидо. Това е много различно от това колко умело можеш да изпълниш техниката си. Обучи се сам.

И: Какво може да кажете за край или като съвет?

Като: Не бях постоянен ученик. Работех по същото време. Така че не можех да прекарвам много време с него. Затова трябваше да тренирам и практикувам самостоятелно. Има много начини за това – например да ползвате джо или бокен.

Ако сте изработили собствен стил трябва да практикувате самостоятелно. Ако сте млад трябва да тренирате до изнемога. Докато тренирате откривате себе си и мирогледа си. Ако практикувате така ще придобиете опит който ще можете да споделите с останалите. Вие сам се тренирате. Ако се самообучавате правете го сам. Това е моя идеал и моите думи към вас.

Да практикуваш Айкидо значи да вярваш и да търсиш нещо. Айкидо в края си е вяра. Това не е религия. Но докато практикувате вие се сдобивате със сила в този тип осъзнаване. Вярвам в О-Сенсей и неговите думи. И до сега той живее в мен. Ако си занимавате с тази нагласа по естествен начин ще развиете духовност. Ако това го няма в края на краищата ще приключите само с някакво ниво на физическа сила.

Чувствам, че е важно да се упражняваме спокойно , без да се борим един с друг. Но и не желая да казвам на другите какво и как да го правят. Твърд съм в това отношение(смее се). За мене по-важно от преподаването е практиката да започва от личното намерение на всеки с духа на приятелство.

Един ден О-Сенсей ми каза,” нямам изобщо никакви ученици. Никакви ученици, само приятели , които са мои спътници. Имам другари за да постигнем истината на тази философия.”

Интервюиращ: Редактора на Списание Айкидо Танкю

Интервюиран: Хироши Като

(Председател на Айкикай в Сугинами, 8ми дан)
Айки Гранд Фестивал , 29 Април1965
Като Сенсей: първи ред в дясно
Фуджита Сенсей: задния ред в дясно
Нори Сенсей: предния ред в ляво

 

Read 3572 times Last modified on Петък, 09 Декември 2011 09:33
Administrator

Email Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
You are here: Начало СТАТИИ ИНТЕРВЮ С КАТО СЕНСЕЙ

Център за контакти

  • Tel: (+359) 887 903 285
  • Tel: (+359) 889 622 698
  • Tel: (+359) 889 969 318
  • Email: office@aikido.bg
  • Email: agatsu@abv.bg
  • Website: www.aikido.bg