АЙКИДО КЛУБ АГАЦУ - БУРГАС

Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /h3/home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136 Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /h3/home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136

ИНТЕРВЮ С МАСАТАКЕ ФУДЖИТА ШИХАН - част1

Rate this item
(2 votes)

От Станли Пранин

Айкидо Журнал #120(2000)

Масатаке Фуджита, 8ми дан Шихан Айкикай е роден на 21 Април 1937 в Шинкю( сега Чангчун) в завладяната от японците Манджурия.

 

АДж: Разбрах , че бащави е учил айкидо от Морихей Уешиба в Манджурия.

 

Фджита: Да , беше джудист и продължил да се занимава с джудо по време на работата си в Манджурия. Там имало група наречена Манджурско Будо Общество, чиито членове се събирали да практикуват не само джудо , но и кендо,сумо и други стилове. Моя баща се занимавал с воденето на тази група и се познавал с някои хора занимаващи се с други стилове. По тази линия той е учил айкидо, когато Морихей Уешиба е бил поканен в Манджурия

Тренирал е с хора като Кенджи Томики(1900-1979), който бил преподавател в Университета Кенкоку в Манджурия и сумо бореца Сабуро Вакута(1903-1989 – Тенрю, известният борец , започнал да се занимава с айкидо след като бил впечатлен от техниките на Морихей Уешиба). В онези дни с айкидо се занимавали главно хора , които имали значителни умения и познания в дриги бойни стилове. Също така се изисквали и лични препоръки. Повечето от тях вече били доста силни в джудо или кендо или в каквото там с друго се занимавали.

АДж: Какво е правил баща ви в Манджурия?

 

Фуджита: Беше в организацията Конкордия(Куовакай*), създадена да върши някои неофициални правителствени дейности. Армията Гуандонг била много силна в Манджурия. Управлението се извършвало от китайци на самия връх, министри и други виши позиции и от японци на нивото под тях. Правителството, армията и Обществото Кокордия  се балансирали един друг. Например, ако армията арестувала китаец по някаква причина, баща ми се заемал с осигуряване на подкрепа и подпомагането му. С други думи, тези три институции действали като триъгълник от взаимно уравновесяващи се сили. Позицията на баща ми му позволявала да отправя оплаквания срещу военните власти.

*Куовокай, официално Манджу Теикоку Куовокай( Имперско Манджурско Общество Конкордия) – политическа организация заобикаляща характеристиките на политическа партия и нестремяща се към политическа власт, работеща в сянка , изпълняваща задачи на правителството за постигането на идеала на „националното изграждане”(кенкоку) и създаване на по справедлив свят.

АДж: Разбрах , че сте роден в Манджурия.

 

Фуджита: Да, през 1937 в Шинкуо, сега главен град на провинция Чангчун. Баща ми беше от Сапоро, Хокайдо и от там отишъл направо в Манджурия. Останал там 10 години до репатрирането му в Япония. Ситуацията е била доста сложна. И най-малката грешка е можела да ме остави сирак. Мога да говоря китайски сега, но това е защото го учих в университета. Като момче в Манджурия ходих в японско училище.

За нещастие това, че научих китайски не влезе в употреба поради лошите политически отношения между двете страни. Все още съм доста добре с китайския и онзи ден в един китайски ресторант в Лос Анжелос собственичката ме пита китаец или японец съм. Английският ми е друг случай – все се крие някъде.

АДж: Ходили ли сте някога в Шинкю след войната?

 

Фуджита: Не, никога не съм имал възможност да се върна там. Иска ми се, но просто няма кога. След войната съм бил в Китай само един път , като част от делегация представяща японските бойни изкуства, организирана от Нипон Будокан. Ходихме в Пекин, Ксиан и Шанхай, но нямаше възможност да се отклоним до Чангчун.

АДж: Започнали сте да се занимавате с айкидо след завръщането ви в Япония?

 

Фуджита: Да след като заминах за Токио, за да постъпя в Университета. До тогава живеех в Сапоро. Бях спортна натура. Занимавах се със ски, кънки на лед и плуване. Когато тръгнах за Токио, баща ми ми заръча да се обадя на Уешиба Сенсей. Не ми каза,  че трябва да се занимавам с айкидо. Просто искаше да предам поздравите му. Пристигнах Април месец, когато започва новата учебна година в Япония, но се оказа, че трябва още някой да ме препоръча, за да мога да се видя с О-Сенсей. Това стана възможно към Ноември месец. Спомням си , че беше доста студен Ноември. Представих се като сина на г-н Фуджита и се извиних, че съм закъснял толкова със визитата си. До тогава никога не съм мислел да се занимавам с айкидо и от това, което ми беше казвал баща ми смятах, че е нещо подобно на джудо.

АДж: Какво беше първото ви впечатление от Уешиба Сенсей?

 

Фуджита: По това време не знаех нищо за айкидо, но в момента, в който видях лицето му , можех да кажа , че не е обикновен човек. Бях дълбоко впечатлен. Нямаше значение дали той беше някой, който се занимава с бойни изкуства или с нещо друго. Знаех, че не може да има грешка. Веднага на другия ден се присъединих към доджото.

Баща ми беше този, който ме насочи към Уешиба Сенсей, но решението да започна да се занимавам с айкидо беше изцяло мое. Можех просто да предам поздравите на баща ми и да си отида, но по някаква причина този първи сблъсък с О-Сенсей ме накара да се размисля и веднага на следващия ден се върнах обатно, за да моля да приеме за ученик. Все още не бях виждал айкидо, но виждайки лицето на О-Сенсей решението беше взето. Мисля, че е доста впечатляващо.

АДж: Как беше в доджото по онова време?

 

Фуджита: Тогава О-Сенсей пътуваше доста между Токио и Ивама, така че не се задържаше много в Токио. Посещавах сутрешните тренировки , които се водеха от Кишумару Уешиба. В групата бяха Шингенобу Окумура Сенсей, Нобуйоши Тамура (сега във Франция) и Масамичи Норо ( също във Франция). Имаше и един друг  доста „необичаен” момък – Садатеру Арикава Сенсей.(смее се)

Кишумару Сенсей тренираше с този, който му попаднеше. Преподаваше докато правеше укеми или други неща. Обикновено бяхме седем или осем, включително и тези , които споменах, така че малко или много се знаеше кой с кого ще тренира , с изключение на един. И това беше същия този Арикава Сенсей , който изглежда нямаше  партньор (смее се).

Изглеждаше странно със своята коса подстригана така, че да стърчи право нагоре. Отидох право при него и го поздравих с „Онагаешимас!”. Преди дори да разбера какво ме удари беше ме хвърлил с едно бързо шихонаге. Това беше първият ми урок от него.(смее се) Много от хората, с които тренирах тогава все още са активни. Някои от тях отвориха собствени доджо, други заминаха да водят клонове на Айкикай. Мисля , че е важно да ценим и поддържаме връзките , които сме създали по време на тренировките си.

АДж: Работели сте много години в Офиса на Айкикай, но с какво се занимавахте преди това?

 

Фуджита: Работех около седем години за една правителствена агенция, наречена Шин Сейкатсу Ундо Куокай.(Атлетическа Асоцияция Нов Начин на Живот). Работата беше свързана с много пътуване така, че си носех кейкоги-то където и да отивах. Доджото в Хирошима, на пример, започна покрай тази дейност. Офиса ни се намираше в Хибия, квартал на Токио и за това помогнах да се създаде доджо в сградата на Регионалния Съд на Токио, който беше в съседство. Тренирах там по време на обедната си почивка. Доджото там все още съществува и е едно от многото действащи в сгради на правителствени институции.

АДж: Как започнахте работа в Офиса на Айкикай?

 

Фуджита: Един от по възрастните ми колеги в университета се занимаваше с цялата работа сам там, но  напусна и аз поех нещата през 1967, когато работата се увеличи. Беше по време на изграждането на новото доджо. То още не беше готово. Започнах в стария офис в старото доджо. След около две години лека-полека станах нещо като секретар на О-Сенсей. По това време Кишумару Уешиба стана Председател на Борда на Директорите на Айкикай.

Придружавах О-Сенсей доста често на неговите срещи свързани с Омото-кю. Последните две години преди да почине, прекарвах ежедневно близо половината ден с него. Кишумару Сенсей обичаше да се шегува с това, казвайки „Какво пак правите заедно”(смее се). Понякога дори занемарявах работата в офиса за да бъда с него.

Обикновено имахме един и същ маршрут при пътуванията си. Когато и да отивахме в Танабе в Уакаяма, например, отсядахме при Хикитсучи Сенсей в Шингу. Мися, че бяхме в Танабе два пъти.  Беше изтощително пътуване и обикновено отнемаше седмица.

АДж: Кишумару Уешиба беше повече от 30 години начело на Айкидо традицията , която наследи от баща си. По какъв начин се промени айкидо през този период?

 

Фуджита: Кишумару Сенсей не беше личност , която обичаше да се поставя пред другите и мисля, че тази му черта се отразяваше на подхода му като Дошу.  Той продължи вярно изкуството на баща си. По един тих и непоколебим начин. Без да заема авторитарен подход във воденето на старшите практикуващи и инструктури.

Мисля , че този незаповеднически подход е част от причините, поради които айкидо се разпространи в цял свят. Всъщност, докато работех в офиса на айкикай, никога не чух да ми даде „заповед”. Никога не каза - Фуджита направи това и това. Не беше такъв човек. В известна степен така беше по трудно за мен; обикновено когато работите за някоя фирма ,началниците ви казват какво да правите. Но в Офиса за много от нещата трябваше да решавам сам.

АДж: Счита се , че Кишумару Сенсей  организира и изгради  изкуството на баща си така, че да стане по-лесно достъпно и разбрано.

 

Фуджита: Трябва да знаете , че Морихей Уешиба Сенсей  много трудно показваше изкуството си на широката общественост.

Можеше да го направи по молба на някой важен за него човек. Но  мисля , че дори не му е минавало и през ум да наеме място като Хибия или Будокан и да прави публични демонстрации.

Кишумару Сенсей беше този , който считаше, че подобни демонстрации ще дадат възможност на най-различни хора да видят айкидо така, че то да се разпространи и развие. По тази причина и айкидо започна да се променя.

Навремето когато аз започнах, трябваше да посочите в заявлението си за постъпване и името на двама човека, които ви препоръчват. Сега всеки , дори и чужденец, може да се присъедини към Айкикай.

АДЖ: Какви промени станаха на техническо ниво през това време?

 

Фуджита: Мисля , че дори и да искате напълно да уподобите техниките на вашия учител , няма да може да го направите. Няма да е възможно с тези само 1-2 часа занимания на ден както е практиката днес. Сега нямаме непосредствено предаване на умения от определен учител на ученик(ишин деншин) както е било обичайно на времето.

Този начин на обучение сега е невъзможен поради огромния брой хора, които се занимават с айкидо. Все пак още съществува и този начин. Целите на хората занимаващи се с айкидо са различни. Едни искат да са в добра форма, други са там заради социалните контакти, трети се интересуват от техниката или философията на О-Сенсей. Има дори такива, които не практикуват, но харесват айкидо – айкидо фенове бих ги нарекъл. В тези времена всички те са добри причини за занимания с айкидо.

АДж: Много хора биха се заинтересували от „Фуджита теорията” за движението на тялото.(тайсабаки)

 

Фуджита: Моята „теория”, както вие я наричате, включва определени правила на движения на тялото, които забелязах и конкретизирах, учейки и мислейки върху техниките и движенията на О-Сенсей. Те могат да се видят и в други бойни изкуства и не са уникални само за айкидо. Главната цел на тези движения е да предотврати заставането ви в такова положение , че да бъдете хвърлени или ударени, или казано по-общо - успешно атакувани. Един от начините за това , разбира се, е  гмуркането или отклон назад, за да избегнете удара, но айкидо  предлага „влизане” или  „придвижване малко във” и това  също е добър начин да избегнеш удара. Това е закона ирими(влизане с тяло).

Моята „теория” е, че за да се изпълни това влизане най-важните части са:

1.Позиция(камае, стойка)

2.Придвижване и заставане на правилното място и

3.Изпълнение на техниката. Само в този ред!

За разлика от ездачната позиция или други позиции в стилове като карате, ние в айкидо използваме позиция която основно е изградена върху ханми, така наречената позиция – „половин тяло”. О-Сенсей обясняваше това, като „триъгълния метод” или „закона на триъгълника”(санкакухо)

Правил съм проучвания върху класическите стилове на майсторството на меча и видях, че всички те използват ханми.  При съвременното кендо двата крака са успоредни. Според мене това е пригаждане на техниката, за да може тя да се използва в състезания. Практикуващите класически стилове се придържат към позиция, при която двете стъпала изписват нещо подобно на буквата „L”(латинско),  чиято долна черта е насочена леко нагоре. И ние в айкидо заставаме по същия начин.

След позицията,  следва завъртането или преместването на тялото. В наши дни повечето хора изглежда не мислят върху важността на тези неща като позицията и движението на тялото и се втурват да правят техники. Дори в Хомбу Доджо на начинаещите им се показват техники без дори те още да са разбрали правилната позиция и преместване.

Но без развиването на позицията и преместването като основа, ученика няма да е в състояние да изпълни дори основните техники задоволително.  Някои учители казват, че е достатъчно „ ако можеш да правиш техниката с Ки”, но аз не мисля , че този подход е подходящ за работа с начинаещи. Трябва да се развие човек до това ниво.

В смисъла на движението на тялото, с влизането и отдръпването(тайхи), има точно шест закона. В айкидо не прилагаме отдръпване. Не че не е важно, но за техниките на айкидо са свойствени само влизането с тяло.

О-Сенсей никога не е говорил подчертано за тези четири закона, но ги показваше ясно в техниката си. Хората, които могат да изпълняват добре айкидо, постигат контрол над  тези четири премествания. Някои учители ги знаят, но не ги преподават като такива. Други никога не са размишлявали върху тях от гледна точка на рационалното познание, но ги прилагат несъзнанелно. Във всеки случай, аз си мисля , че да се обучат учениците съзнанелно на тях, дава по-добра основа , отколкото просто да се предават техники. И това ще им помогне да изпълняват техниките по безопасно.

В айкидо ударението е по малко върху „прилагам техника” и повече върху „осигуряване на собствената сигурност”. За съжаление повечето хора забравят това и мислят само да хвърлят. С подобно изкривено възприятие те дори не забелязват, че позата им или разположението  им ги поставя в опасност. Метода на обучение, който използваме в айкидо го прави като цяло безопасно и липсват двубои, така че хората имат склонност в практиката си  да забравят за опасността присъща на конфликта. 

Ако се изпълняват тези четири закона ще ги усвоите и разберете с тялото си. Не само интелектуално в ума си. Ще откриете, че ви служат добре когато опонента ви атакува. В този смисъл може да ги използвате като здрава основа, върху която да градите и прилагате която и да е била техника. И отново искам да подчертая, че основата на бойните умения  са позицията, преместването на тялото и техниката в този ред и нито една отделна техника не може да бъде оживена докато правилната позиция и правилното преместване на тялото не бъде изпипано.

Точно това първоначално преместване проваля или угася противниковата атака и става съществения  „живот или смърт” елемент, който е сърцевината на всеки конфликт и ако забравим това, става невъзможно да използваме айкидо като бойно изкуство.

Движението на тялото използвано в айкидо е обобщено в израза „ влез една стъпка и приложи закона на въртенето”( ирими исоку, ентен но ри). Вие използвате вашия център, за да влезете и отнемете равновесието(центъра) на противника колкото е възможно повече. Това е ирими. Така че „теорията Фуджита” означава да тренираш по такъв начин, че правилно да изследваш тази употреба на ирими.

АДж: Има нещо много основно за бойните изкуства във вашия начин на мислене, което винаги трябва да държим в ума си.

 

Фуджита: Да, в този смисъл не мисля, че е достатъчно да се практикува само айкидо както е сега. Хората трябва да се запознаят и изучават различни бойни изкуства и да размишляват на първо място за какво става въпрос в бойните изкуства. Дори самураите изучавали така наречените „18 Бигей” – списък от 18  бойни умения, които били считани за съществени за обучението на война. Всъщност броя и видовете варира в зависимост от района и мястото, но един типичен списък включва: кюджуцу(стрелба с лък), баджуцу(езда), соджуцу( копие), кенджуцу(меч), суиеиджуцу(плуване), батоджуцу(вадене на меча), нагинаджуцу(алебарда), джутеджуцу(използване на малка закалена палка за поразяване на жизнени зони), тантоджуцу(нож), шурикенджуцу(хвърляне на остиета), кукумибариджуцу( изстрелване на стрели с помоща на тръба), ходжуцу(артилерия), торитеджуцу(възли,обездвижвания,овръзване),джуджуцу(борба),боджуцу(тояга), кусаригамаджуцу(сърп с верига),моджириджуцу(ошипена палка за захващане на ръкавите???) и шинобиджуцу(шпионаж и прикриване). Лошото е, че сега хората отделят едва час , час и нещо за практика и айкидо не може да се вкорени и развие в тях.

Колкото е по мирна епохата толкова повече усилие трябва да се вложи в тренировката. В наши дни ние губим много време, а и толкова обхватно бойно умение не ни е нужно. Дори е хубаво , че не ни се налага да  прилагаме уменията, които придобиваме в доджото.  Щяхме да живеем в един наистина нещастен свят , ако трябваше да използваме уменията си и аз съм истински щастлив , че това не е така. Добре е , че в наши дни бойните изкуства се намират в сферата на така нареченото „занимание с ненужното”(муйо но йо).

 Естествено, това води до въпроса – за какво се да се занимавам с всичко това? Бих казал , че целта не е да се тренират хора, които могат да удрят и доминират над  другите, мотаейки се наоколо  предизвикателно и озлобено(в стил бг  мутричкаJ). Но целта е да тренираме сериозно и пламено, както са го правели в старите времена и трябва да избягваме пилеенето на времето си, превръщайки тренировката си в някакво подобие на танц. С други думи нашата тренировка трябва да бъде жива, напрегната и интензивна. Това е моята гледна точка и това е моя подход на преподаване.

И това няма нищо общо с това дали човек е аматьор или професионалист, а по-скоро с това дали успява да превъплъти в ежедневието си  гледната точка на айкидо. Трябва да имаме някакво „намерение” зад своята тренировка. Това прави огромната разлика между практикуващите – дали удържат или не такова намерение в ума си.

По време на военните години( около 1941) е имало списание за бойни изкуства наречено Шин Будо( Ново Будо) издавано от Министерството на Войната(Рикугуншо). Сдобих се с копия от статиите там.  1942 година, редакторът отишъл до Ивама на посещение при О-Сенсей. Когато прочетох статията, бях още повече впечатлен от Учителя.

По това време той е бил добре известен сред най-високите ешалони на военните кръгове на Япония. Те са го подккрепяли по най-различен начин, включително и финансово и с цялото това внимание той лесно е можел да заеме арогантна и самомнителна поза. Но напротив, той се оттегля в Ивама. Мисля, той прави това поради причини изразени в разбирането му за айкидо в послевоенния период. Вероятно, най-важния аспект от това разбиране е виждането на айкидо като „бойно изкуство основано на шинбу-фусатсу”(божествено бойно изкуство свободно от необходимостта да убиваш), с други думи умение свободно от нараняване, разрушение и убийство.

Със сигурност има огромно множество хора променили коренно вижданията си след войната, особено политолози, университетски преподаватели и други. Много от тях от крайни националисти стават комунисти или привърженици на други леви доктрини. О-Сенсей не беше така – изповядваше едни и същи идеи на мир,разбирателство и сътрудничество и преди и след войната. Намирам това за изключително впечатляващо и една от причините да имаме айкидо сега. 

КЪМ ЧАСТ 2

Read 3734 times Last modified on Петък, 30 Март 2012 11:14
Administrator

Email Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
You are here: Начало СТАТИИ ИНТЕРВЮ С МАСАТАКЕ ФУДЖИТА ШИХАН - част1

Център за контакти

  • Tel: (+359) 887 903 285
  • Tel: (+359) 889 622 698
  • Tel: (+359) 889 969 318
  • Email: office@aikido.bg
  • Email: agatsu@abv.bg
  • Website: www.aikido.bg