АЙКИДО КЛУБ АГАЦУ - БУРГАС

Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136 Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136

ИНТЕРВЮ С МАСАТАКЕ ФУДЖИТА ШИХАН - част 2

Rate this item
(0 votes)

АДж: Разбрах , че докато сте работили в офиса на Хомбу Доджо сте помагали за издаването на списание наречено Айкидо Шимбум.

Фуджита: Да, Арикава Сенсей се занимаваше сам с това и му споделих, че бих искал да му помагам. В началото се занимавах главно с канцеларска работа, но не след дълго Арикава Сенсей ми подхвърли , че може би не е зле да напиша нещо и започнах да пиша статии  основаващи се на моето мнение и гледна точка. Името ми взе да се появява в доста издания и ми беше предоставено специално място, ако имах написана някоя статия. Имаше случаи, когато Арикава сенсей беше някъде по работа и аз се занимавах с цялата редакторска и коректорска дейност. Понякога се „побърквах” докато всичко се подреди и приготви за печат.

АДж: Когато О-Сенсей е говорел за айкидо, често е споменавал и се е позовавал на различни божетва( камисама), но те почти не се споменават в статиите във вестника. Това нарочно ли е?

Фуджита: Не, няма някаква особена цел да се въздържаме от споменаване имената на божествата. Трябва да се отчита, че имената на японските ками не са точно имена в смисъла който разбираме сега. В по голямата си част те поскоро изразяват специфичното качество или ролята изпълнявана от божеството и какво то прави. Те са доста дълги и хората в по стари времена не са имали обичай да използват тези дълги имена  по този начин, обръщайки се към тях. Дори за това от типа „Масакатсу Агатсу Катсухаяби” в писанията са използвали най-често просто „ками”. Ще забележите , че имената на ками никога не се появяват в дока( поемите за пътя).  Ако бяха включени в тях най-вероятно нямаше да може да се съчини нито една поема.(смее се) Те обаче се използват в Добун( Трактати за Пътя).

АДж: Как е бил написан Добун.

Фуджита: О-Сенсей всъщност не е писал Добун. По-скоро той е съставен от наставленията, които даваше. Не обичаше да му се набутва микрофон в лицето. Носех онези големи стари магнетофони, скрит разбира се, и го включвах когато говореше. След това Арикава Сенсей го обработваше и оформяше в писмена форма. Много от това, което излезе в  Айкидо Шимбум дойде от този Добун. Започнах да се занимавам със записването на О-Сенсей някъде към 1956, след като започнах да прекарвам повече време с него. Имаше една неформална група от хора, които се събираха за да слушат лекциите му.

Тези срещи бяха известни като „Айки но Тсудои”(Айки Беседите) и бяха организирани от президента на Хейдонша Пъблишинг и жена му. Беше ми казано, че трябва да помагам при тези срещи и така започнх да записвам.

По време на тези беседи О-Сенсей естествено ползваше имената на ками съвсем бегло, което правеше превръщането на записите в писан текст много трудно. Дори трябваше да започна да изучавам учението на Омото и да прочета някои от класическите текстове като Коджики (Записи за Миналото) за да разбера какво е казал. И все пак това което О-Сенсей говореше беше доста по-различно от тези неща и в някои отношения само съвсем бегло имаха връзка.

Само разбирането на вярванията на Омото или съдържанието на Коджики не би могло да ви даде разбиране за това което той имаше в предвид. Често само заемаше понятия използвани там като начин да изрази своите идеи за айкидо, същността и духа му, които бихте могли да видите изкристализирани в Добун.

Добунът по късно беше оформен и побликуван от Кашивагиша като книга със заглавие Айки Шинзуи(Божествена Същност на Айки). Хората в днешно време не четат подобни неща , което не е много добре, но мисля, че тази книга изразява същността на вижданията на О-Сенсей.

Има също така една книга – Такемусо Айки, редактирана от г-н Такахаши от издателство Букако, която е сборник от материали излизали по-рано в списания изадавани от същата компания. Г-н Такахаши не е могъл да ползва записи и мисля , че му е било изключително трудно да събере всички тези неща. Познавах го покрай О-Сенсей. Преди да започне да се занимава с айкидо, той е бил един от учасниците в тези Айки-беседи които споменах по рано.

Някои от нещата в Такемусо Айки повтарят тези в Айки Шинзу но и двете книги предават точно думите на О-Сенсей. Няма да намерите името ми в по късните издания. Правата се държат от Айкикай, но покрай работата си по нейното създаване се чуствам дълбоко свързан с нея.

 

АДж: Проследявайки кариерата ви , може да се забележи , че влагате огромна енергия в преподаването в чужбина и то не само в големите държави но и сред по-малки и не толкова развити нации като например в Източна Европа.

Фуджита: Започнах да преподавам айкидо в някои страни от Източна Европа дори преди промените и премахването на забраните там. Настоящият посланик на Полша в Япония, например, е един от тези, с които се познавам повече от десетилетие още преди да стане посланик. Така че истина е, че повече от десетилетие подпомагам развитието на айкидо в Източна Европа.

Мисля , че би било по-добре японските учители преподаващи в Западна Европа да правят това. Все пак пътя е само час-два със самолет. Но е истина и , че повечето се занимават с айкидо професионално , имат ангажименти и е трудно да отделят време като доброволци . В тази връзка понеже съм още в Хомбу Доджо мога да отделям време за тези неща.

Но е трудно да се пътува от Япония до Източна Европа.

Учудващо е, но мисля , че всъщност повече хора искат да практикуват айкидо в Източна Европа отколкото в Западна. Залите за тренировка там също са доста по-различни. В бившите комунистически страни се ползват обществени сгради и обикновено са много по-големи 300-500 татами. Няма частни зали.

Някои от тях са толкова големи , че думата „айкидо” може да бъде написана с червени татами. Тези зали могат да се ползват свободно. Добре оборудвани – душове,сауни.  Няма много пари там , но имат много добри зали!

Отивам в Източна Европа обикновено след семинар в Холандия. Обикновено това, което съм получил там за семинара го давам за пътните разходи до Източна Европа.  Не взимам такса за семинари там.

Мисля , че би било добре, ако повече млади японци направят усилие за страни като тези. Много от тях като Полша и България имат фондации за обмяна и могат да спонсорират подобни пътувания. Такива връзки вече съществуват и хората могат да ходят там спокойно.

АДж: А как е в Южна Америка?

Фуджита:  Започнах да ходя там след писмо до Рейшин Каваи Сенсей преди четири години. Отговора си той спомена , че е важно да се подготвят хора, които да могат да развиват айкидо там и ме помоли ако мога да помогна с това. От тогава ходя там всяка година. Южна Америка е огромна. Най-голямото доджо е в Сао Паоло. Побира над 200 човека. Някои хора идват с автобуси от над 3000 км, така че е оборудвано и с места за престой. В тоя смисъл имат по-добра система от тази в Хомбу Доджо. Би било прекрасно ако в Хомбу Доджо има условия за настаняване на хората, които идват там от цял свят.

 

 

 

АДж: Да нямате някакви идеи да направите това?

Фуджита: Физически не е възможно. Просто не може да се постои сграда там. Би могло да се построи нещо някъде на друго място. Би било чудесно – Хомбу Доджо с хотелска част!

АДж: В едно списание казвате , че О-Сенсей е постигнал нивото „муто но кураи”( нивото на не-меча).Бихте ли разяснили?

Фуджита: При превод - „муто” в „муто но кураи” означава „без използване на меч”, а „кураи” е дума за „ниво” или „степен”. О-Сенсей никога не е казвал , че Айкидо е „муто но кураи”. Моя е интерпретацията  , че айкидо е бойно изкуство на това ниво на не-меч. Айкидо е основно тайджуцу, което означава „тяло” или с други думи „невъоръжена” техника.  Дали използвате меч или не, тялото ви е основата на вашите движения. Можете да използвате тялото си и без меч, но меч без тялото не. Меча или кое и да е било оръжие е просто продължение на тялото ви.

Оръжията се използват поради тяхната ефективност в атакуването и унищожаването на противника. Но айкидо бойно изкуство на нападението и унищожението ли е? Не мисля , че О-Сенсей някога е казвал, че това е така. Това е най-важното нещо , което трябва да се запомни за айкидо. То е изкуство на защитата, изкуство на самоотбраната.

Причината, поради която използвам термина „муто но кураи” и също така е и в Ягьо  Шинкаге Рю , че целта е да се практикува много здраво и сериозно изкуството как да се използва меча. И така да се изучи то, че накрая да няма нужда да се използва. И обратно, ако вие използвате меча си няма никакво значение колко сте добър и колко високо ниво имате – в края на краищата това не е нищо повече от бой и убиване. Клане на хора. Така че израза „муто но кураи” описва висшия майстор – този, който е избрал да не използва меч и който има способностите да не го използва.

Моята гледна точка е , че айкидо започва от това ниво, на което меча може да се използва, но вече не влиза в действие. И просто защото се тръгва от това ниво, айкидо е и толкова трудно да се прави добре.

АДж: О-Сенсей започва да се занимава с меч в Кашима Шинто Рю към 1937, и също така изучава някои разновидности в Ивама след войната. Как се вписва това в цялата картина?

Фуджита: Сърцето на О-Сенсей беше в изучаването на всякакви неща, включително и всякакви бойни изкуства в своите усилия да изпипа и усъвършенства айкидо като бойно изкуство. Ивама му е дала идеални условия за това. Той изучавал всичко това за себе си , за своите цели и затова не ни е оставил конкретен стил(рюха) на копие или меч носещ неговото име. Той ги учеше защото смяташе, че те ще допринесат и обогатят айкидо, но не ги преподаваше на хората. Всъщност той никога не ни е оставял да тренираме с оръжие.

Но докато беше в Ивама той се нуждаеше от партньор за практиката си с оръжие и това беше Морихиро Сайто Сенсей. Сайто Сенсей искаше да запази изследванията на О-Сенсей, които той правеше по време на тези тренировки. Така, че той ги систематизира и продължи да ги практикува. Но О-Сенсей никога не е говорил за 31 но джо ката или нещо подобно. Коичи Тохей  Сенсей също правеше ката с 12 движения или нещо подобно. Нишио Сенсей също има своя метод за работа с меч. Тези неща са обаче техни лични разработки.

В начина на мислене на О-Сенсей и това е истина някъде от 1942 – няма използване на оръжие в айкидо. В критична ситуация всеки може да ползва каквото му попадне под ръка, но изключвайки това, оръжието не е част от практиката и философията на айкидо.

АДж: Теорията за движението на тялото повлияна ли е и от други бойни стилове?

Фуджита: Да, изучавал съм доста други неща, така че неминуемо има влияния и прилики между тях и айкидо. Във всички бойни изкуства, например, имате идеята да не се позволи на противника да ви удари. Когато учех в Университета Такушоку карате,джудо, сумо и кендо бяха част от редовната учебна програма. Като част от нея учех карате при Масатоши Накаяма Сенсей и джудо при Масахику Кимура. Щастлив съм, че се развивах в такава добра обстановка на бойни изкуства.

Все още изучавам  различни аспекти на бойните изкуства и сам.  Само преди няколко седмици участвах на голяма кобудо демонстрация от 10:30 сутринта и продължила до 16:00. Изгледах цялата програма много внимателно.

Толкова много прозрения и бисери човек може да получи и открие в тези неща. Не само в демонстрациите по джуджуцу, но и в кенджуцу и в други. Дали ще мога да приложа тези прозрения е друг въпрос. Не винаги успявам да направя това, но все още чувствам нуждата да се обучавам.

Много хора извън Япония изглежда мислят, че повечето японци учат някакво бойно изкуство но това не е така. Това е истинско нещастие. Бих искал повече японци да се занимават с бойни изкуства. Не е необходимо с айкидо. Просто с някакво. Какво да се прави? Мисля, че повечето частни доджо нямат възможността и организацията да стимулират интереса и това трябва да се прави през образованието като те се интегрират в учебните програми. Постоянно повдигам този въпрос в Нихон Будо Кьогикаи(Японския Будо Съвет) на който съм член.

Това би бил най-добрия начин по който да се реформира начина по който се преподават бойните изкуства. За нещастие има толкова малко квалифицирани инструктори.

Също така, ако  дори и основните неща се преподават различно от различните учители, както е случаят с айкидо, тогава Министерството на образованието ще възпрепятства въвеждането му в училищата. Затова и  учители, които много държат на своя индивидуален стил няма да се чувстват толкова удобно да преподават в училища( въпреки че в доджото може и да са добри). В училищната мрежа всички  основни неща трябва да бъдат преподавани по еднакъв начин, така че без значение кой преподава резултатите да са еднакви.

Това, което най-много липсва в днешно време, не само в айкидо , но и в другите стилове като цяло е чувството за образование. И от тук един много важен въпрос е да се намерят начини да се накарат хората да разберат и осъзнаят и да практикуват бойните изкуства колкото е възможно по-правилно. Занимаващите се с бойни изкуства не се стремят да мислят много-много върху тези въпроси и се съсредоточават само върху себе си. Подобно поведение не е правилно в днешно време и бих искал да видя някаква промяна в това отношение.

интервюто е преведено от айкидо журнал 2000г. 

Read 3322 times Last modified on Неделя, 22 Януари 2012 20:17
Administrator

Email Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
You are here: Начало СТАТИИ ИНТЕРВЮ С МАСАТАКЕ ФУДЖИТА ШИХАН - част 2

Център за контакти

  • Tel: (+359) 887 903 285
  • Tel: (+359) 889 622 698
  • Tel: (+359) 889 969 318
  • Email: office@aikido.bg
  • Email: agatsu@abv.bg
  • Website: www.aikido.bg