АЙКИДО КЛУБ АГАЦУ - БУРГАС

Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /h3/home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136 Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /h3/home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136

ИНТЕРВЮ С ИККУСАЙ ИВАТА

Rate this item
(0 votes)

 По времето на създаването на Кобукан Доджо ли започнахте обучение по Айкидо?

  

Беше преди това. Постъпих в доджото, когато Уешиба Сенсей беше в Меджиро. През 1930 г.

 

Доджото в обикновенна къща ли беше?

 

Да. Беше временно жилище на О`Сенсей преди да се премести в Хомбу Доджо. По това време живеех в Токио в нещо като студентско общежитие, което се наричаше Коджоша (частно училище в което се преследва развиване на ума и духа).Директор беше Кензо Футаки Сенсей ,който се обучаваше в доджото на Морихей Уешиба и, който беше известен почитател на кафявия ориз. Беше ни и като баща. За първи път в живото си готвех сам , ползвайки кафяв ориз. Понеже беше място за развиване на духа, дисциплината беше много строга. Ставахме в 6 часа и дежурният приготвяше закуска за всички. Започвахме да се храним след като рецитирахме целите които преследвахме „ Трудолюбие, тренировки и приятелство”. Нещо такова представляваше живота там. Понеже бяхме там да култивираме духа си, не ни беше разрешено да се отопляваме дори през зимата. Затова имахме обичай здраво да се раздвижваме за да се стоплим.(Смях) Правехме това около час и после се връщахме по стаите за да продължим уроците.

 

Икусаи Ивата в действие 1975г.


Имаше един човек там – господин Монтаро Мори , който беше студент в Токийския Имперски Университет , който по късно стана Токийски Университет, и той, аз и няколко други имахме обичай да излизаме заедно. И въпреки, че г-н. Мори не беше много добре сложен физически, много лесно ни събаряше , което беше пълна загадка за нас. Попитахме го за прийомите, които използва и той ни каза, че са от Айкиджуджуцу. Миля, че тогава така се наричаха. Помолихме го да ни заведе там където се учи и се оказа , че е съвсем близо до нашето доджо.

 

Това е било в доджото в Меджиро, нали?

 

Точно така. Беше една обикновена къща. Влязохме през една скромна порта. Тогава видяхме Г-н Камата (Хисао Камата , който постъпил в доджото като учидеши около 1930 г) да идва към нас. Той се познаваше с г-н Мори. Последвахме го вътре. Имаше две стаи , едната 8, другата 6 татами с много нисък таван. Имаше плъзгаща се врата между двете стаи. Отвориха тази врата и урока започна. Понеже тавана беше много нисък беше невъзможно да се правят техники в изправено положение. Влязох защото се бях заинтересувал от изкуството , мушнах се вътре и започнах да се упражнявам питайки другите ученици как да изпълнявам техниките. Тогава един дребен човек с горящи се появи от задната стая и викна към мен –„Ти! Безочлив хлапако!”. Зачудих се кой е бил сгълчан , но той ми каза , че мене има в предвид. Учудих се , защото нямах намерение да бъда груб и да обидя когото и да било. „Мене ли имате в предвид”? Той кимна и попита кой ми е дал разрешение да се занимавам в доджото. Казах , че никой не ми е разрешавал , но че съм дошъл с Мори и , че съм мислел , че това не е проблем.”Това е нещо което наричам наглост”. Попитах го какво трябва да направя за да получа наставления. Каза ми че трябва да донеса препоръки от някой уважаван човек. Започнах да се чудя кой би могъл да бъде този „уважаван човек”.(Смях) Попитах Мори кой му даде препоръки и той ми каза, че неговите са от Футаки Сенсей. Футаки Сенсей беше директор и ни беше като баща. Когато го помолих за препоръки той веднага се съгласи. Каза - „Това е добре. Младите хора трябва да тренират постоянно. Ела при мен утре вечер към 6”. На другият ден отидох при него и той ми написа препоръка под формата на свитък. С него в ръка се отправих към доджото, където пак бях приет от г-н Камата. Казах му , че имам препоръки и бих желал да постъпя в доджото . Отвърна , че всичко е наред и ме пусна вътре. Там имаше книга , която служеше като регистър на учениците и аз написах името си с четката и мастилото , които ми дадоха. По това време се плащаше входна такса за да се постъпи в доджото , която се наричаше сокошурьо . Платих я и така бях приет. От този ден нещата станаха много различни. В онези времена много хора от висшата класа се обучаваха в доджото. Въпреки, че много от опасните техники са премахнати в сегашното Айкидо, по онова време не беше така и си беше доста опасно

 

Вие продължихте да се обучавате в Кобукан Доджо , нали?

 

Да, като учидеши. В началото само аз и г-н Камата бяхме учидеши в доджото. Г-н Иное имаше семейство и идваше в доджото от дома си. Доджото току що беше построено и беше чисто ново. Ние му полирахме гредите.(Смее се) После дойде г-н Каору Фунахаши . Беше към 1931 г. Той почина. Беше син на последовател на Омото и по тази линия дойде в доджото. Беше наистина добро момче.(Смее се) После дойдоха и Тсутоми Юкава , Гозо Шиода, Шигеми Йонекава и Ринджиро Ширата и броя на хората нарасна. По това време доджото не се наричаше Айкикай , а Кобукай. Заминах за Шанхай и отворих Айкидо доджо като клон на Кобукай през 1940 г.

 

Колко време останахте там?

 

Прибрах се в Япония след войната. Тя свърши на 15.08.1945, но не можах веднага да замина и се върнах една година по-късно. Значи прекарах в Шанхай към 6 – 7 години. От 1939 до 1946.

 

Значи говорите добре китайски?

 

Не. Китай е огромен и има много различни етнически групи, което означава много езици. Сега северния мандарин е официален език но той не се ползва в Шанхай. Ще се оправите с него , но там се ползва езика нинпо. Говоря малко нинпо или шанхайски китайски.

 

Дайто-рю имаше ли силно влияние по време на периода Кобукан?

 

Да, имаше. Сокаку Такеда често идваше в доджото.

 

Какъв човек беше Сокаку Такеда?

 

Вижте,имаше много силен характер. Беше дребен, по-дребен от мен , може би по-нисък от 1,50 м. Имаше обичай да крещи колко много ще струва да научим техниката, която преподава. Например , казваше нещо от рода „ Ще ми платите 30 йени за да научите тази техника!” Това не ми харесваше и не можех да го уважавам за това. Прекалено много изтъкваше парите. Обичаше да играе шоги (нещо като японски шах). Аз не разбирах много от шоги , но г-н Камата го обичаше и често играеше с Такеда Сенсей. И понеже г-н Камата беше и учидеши и имаше много неща за вършене, понякога му се налагаше да оставя играта по средата за някаква работа. Такеда Сенсей преместваше по някоя фигура в негово отсъствие, за да си осигури предимство. Беше забавно да се наблюдава разправията им, когато г-н Камата се връщаше и отриеше , че фигурите не са разположени като ги е оставил.

Въпреки всичко, Такеда Сенсей имаше велика техника. Беше изключителен човек на бойното изкуство с голяма ки мощ. Обикновено носеше дървени обувки наречени бокуба, които обикновено се носех от студентите с официално облекло. Носеше мешка наречена шигенбукуро на гърба си и пелерина в западен стил. Приличаше на актьор от филм за ерата Мейджи.

Един ден чух някой да пищи ужасено пред входа на стаята където живеехме с г-н Камата. Излязох да видя какво става и видях Такеда Сенсей, облечен по начина , който ви описах, да прави никьо на един таксиметров шофьор. Той беше разярен и крещеше на таксиметраджията със страшен глас , „ Знаеш ли кой съм аз? Как смееш да се държиш така арогантно с мен!” Беше човек с избухлив и раздразнителен характер.

 

Такеда Сенсей обучаваше ли директно в Кобукан доджо?

 

Точно така. Знаете ,че той беше учител на Морихей Уешиба. Уешиба Сенсей го уважаваше и се учеше под негово ръководство. Такеда Сенсей беше много добър технически.

 

Такеда Сенсей показваше ли техники в доджото?

 

Той правеше неща като да отвори чадър в момента в който противника пристъпва да го съсече. Казваше „Това е касатори /техника на чадъра/.

 

Техниката на Такеда сенсей различаваше ли се от тази на Уешиба Сенсей?

 

Вижте. Сега ние ползваме термини като иккьо и никьо, но по онова време ги наричахме иккаджо и никаджо. Понеже Такеда Сенсей взимаше по 30 рю за техника, нямаше възможност да видим много техники. Щеше да покаже повече , ако му плащахме по 60 рю. Уешиба сенсей беше много пристоен човек. Вярваше в ками. Такеда Сенсей не беше като него.

 

Четеше ли много книги О`Сенсей по това време?

 

О`Сенсей четеше много книги за шинто аспектите на религията Омото. Има много, което може да се научи от Шинто. Има неща , които могат да просветлят всеки, без много приказки. Мисля , че О`Сенсей беше природен талант, имам предвид , че е получил таланта си от Небето. Беше и много трудолюбив.

По времето, когато живеех в доджото О`Сенсей беше още млад. В онези дни той тренираше непрекъснато. С нарастването на броя на учидеши се налагаше да спим в доджото. Понякога бяхме събуждани от нечий глас „ Ей ставайте!” Докато се опитвахме да разберем какво става, поглеждахме нагоре и го виждахме да стои пред нас. Казваше ни да го нападаме като искаме. Така се тренираше. След това правеше техники, които никога не ни беше показвал. Винаги учеше техники така с нас. О`Сенсей имаше хронична болест. Имаше проблеми с черния дроб , но ние не знаехме това тогава. След занимание, често го масажирахме и му правихме шиатсу. Често си почиваше в леглото. Мисля , че се пазеше. Но винаги беше готов да стане, да сложи хакамата и да практикува когато и да го посетеше някой гост. Такъв беше.

Понякога четеше книги. Също така медитираше. Образоваше се непрекъснато в различни области. Беше такъв човек, че често го занимаваха духовни въпроси. Ако нямаше проблеми със здравето и беше напълно здрав , не мисля , че щеше да стане такъв проникновен човек.

Не пиеше много. Също така не ядеше четириноги животни. Казваше , че те могат да замърсят кръвта му. Но ядеше пилешко и риба. Явно , че това беше свързано с религията му.

 

Забелязвахте ли влияние на Котодама в преподаването на О`Сенсей по това време?

 

Котодамата е форма на обучение уникална за Шинто. О`Сенсей я изучи , чрез своята религия. Не мога да кажа много за това , защото не съм я учил много. Котодама действа за тези , които вярват в нея , но не и за тези които не. Сенсей вярваше в Котодама , но аз никога не съм забелязвал някакъв феномен създаден от нея.

 

Ще ни кажете ли нещо за Айкидо и вашия поглед върху бойните изкуства?

 

Ако съсредоточите намерението си върху техниките или хората, вие сте ограничен в това, което може да постигнете. Но ако намерението ви е Вселената , тогава развитието е безкрайно.

 

Това е много труден въпрос…

 

Бу не означава само победа. Йероглифа за Бу е създаден в Китай и хората често казват , че той означава „ да отпуснеш ръце” или „ да владееш правия меч”. Има различни значения. Но тогава какво е „правия меч”? Дори и вие да мислите , че това което правите е правилно , други може да не са съгласни с това. Дори вие да настоявате, че това е правдата, тези които стоят на различни позиции могат да кажат , че това е безсмислено. Така е било и винаги в историята. Неща, които някога са били считани за правилни сега са отречени. Оценката на ценностите зависи според властта и мисля, че това не е правилния подход към истината.

В Япония в миналото, Бу се е разбирало само като разпростиране на мощта. Ние японците, винаги сме разбирали значението на Бу в смисъл на предимство, за да се оправдае агресията и подтисничеството. Това не е добре. Моята философия е да се постави вътрешната Вселена като цел. Знаете , че има само една вселена и вече можем да пътуваме в нея. Бойните умения в миналото са имали значение само за системата на феодалните господари за налагане на властта.

 

Истинското предназначение на бойните изкуства трябва да бъде за самозащита.

 

Целта на всяко живо същество е да поддържа себе си , да опазва живота си. Растенията цъфтят, техните семена падат и тези семена се разнасят от вятъра и птиците… Във всеки случай всичко е естествено. В този смисъл мисля , че целта на Бу е да поддържа и подкрепя живота. Ето за това Ками е дало на всяко живо същество способността да се защитава. Едно животно може да бяга бързо , т.е. дадена му е скорост, която ще му позволи да избяга от опасността. А човека? Нашите нокти не са предназначени да разкъсваме другите. Зъбите ни са дъвчене на храната , не за убиване с тях, нали? Човешките същества са физически слаби. Какво е дадено на човека тогава? Ками са ни дали разум и то разум превъзхождащ всяко друго същество. Социалната организация позволява на тези , които са слаби да изразят своята обединена сила. Силата на слабите нараства в общността. Това е причината поради, която хората живеят на групи и създават общества. Но въпреки това, ками смятат , че единствено интелекта не е достатъчен. Ками са ни дали и желание, желанието да растем и развиваме. Ако дадете на лъвовете или на другите хищници желания няма да сте в състояние да опазите реда на земята. Ето защо ками не са дали желания на животните. Дали съм им само инстинкта за размножаване и глада. Ситите лъвове и леопарди не нападат зебрите пасящи край тях , когато са с пълни стомаси. Но на слабите същества хората , ками са дали силни желания. Разума и желанията са оръжията на човека. Но желанията и разума са меч с две остриета. Едното острие е насочено навън , другото към човека. Ето защо, човек може да се нарани със собствения си разум. Трябва да разбираме границите на това какво е допустимо да правим. Нуждаем се от такова обучение. Така мисля.

Има и друго изключително нещо , което ни е дадено. Това е смеха (вараи). Другите животни смеят ли се? Не сме чували за смеещи се крави или котки.( Смее се) Смеха ни необходим за социалния ни живот. Разума и желанията трябва да са под контрол. Понеже ками са дали на човека твърде силен разум и желания, смехът е станал единствения начин да се уравновесят тези сили. Ако забравиш да се смееш вие влизате в комфликти. Взаимоотношенията стават мъчителни. Когато бях в Шанхай, имаше едно място там, където се провеждаше някакво състезателно шоу между хора от различни етноси. Опитах се да открия какво може да ги сближи. Това беше смеха. Ако сте усмихнат , може да накарате и хора, с които не може да с разберете да ви почувстват приятел. Сегашното общество е забравило смеха. Мисли се само за пари. Трябва да си помагаме. Трябва да можем да живеем заедно. А за това смеха е най добрия посредник.

 

Иккусаи(Хaджиме) Ивата е роден през 1909. Завършва Васеда Университет. Започва обучение в Мейджиро Доджо през 1930. 9 дан. Награден със специална награда от Нихон Будо Куогикай.

 

 

Read 3879 times Last modified on Сряда, 16 Май 2012 08:05
Administrator

Email Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
You are here: Начало СТАТИИ ИНТЕРВЮ С ИККУСАЙ ИВАТА

Център за контакти

  • Tel: (+359) 887 903 285
  • Tel: (+359) 889 622 698
  • Tel: (+359) 889 969 318
  • Email: office@aikido.bg
  • Email: agatsu@abv.bg
  • Website: www.aikido.bg