АЙКИДО КЛУБ АГАЦУ - БУРГАС

Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /h3/home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136 Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /h3/home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136

ИНТЕРВЮ С ХИРОШИ ИСОЯМА - част 1

Rate this item
(0 votes)

от Станли Пранин / Айкидожурнал


Безмислено е да правите атеми докато то не стане такова, че да има истински ефект”

 

Хироши Исояма постъпва в Ивама Доджо  12 годишен. Той е един от малкото - другият е Морихиро Сайто - който е бил под въздействието на основателя по времето когато съвременното Айкидо е изкристализирало. Исояма страстно е бил увлечен от обучението си и този динамизъм рефлектира върху техниката му. Сага след пансионирането си от Военно Въздушните Сили, Исуяма напълно се е  отдал на стремежа си да се упражнява и преподава. В последните години той се превърна в един от най-известните майстори пътуващи по целия свят.


Айкидо Журнал: Моля, разкажете как започнахте с Айкидо.


Исояма Сенсей: Беше през 1949 , когото както знаете беше изключително трудно време за Япония. Моето семейство държеше хан. Различни хора идваха и отсядаха там, дори и такива от Якудза , така ми дойде наум , че не би било лоша идея да усвоя някакво бойно изкуство. Случи се така , че местното айки доджо (все още не се казваше айкидо , и по-късно доджото бе наречено “Айки Шурен Доджо”) точно беше започнало с група за деца и аз и няколко други деца от махалата започнахме там. Бях на 12 тогава.


О’Сенсей живееше ли все още там?

Да , едва след 1955 той започна да пътува извън Ивама. О’Сенсей водеше вечерните детски групи.

Уроците същите ли бяха като в Хомбу Доджо?

Не знам как е било в Токио, но обичайно отиваше при всеки един по отделно и му показваше. Не викаше определено уке , но правеше каквато и да било техника - например шомен учи икьо - на всеки един по отделно докато другите гледаха. Никога не  даваше някави детайлни обяснения. Нямаше татами в доджо, така че тренировката можеше да бъде болезнена. Това беше една причина, поради която беше трудно да идват хора да тренират. След години най-накрая сложиха татами, но ние толкова бяхме свикнали на дървения под, че първо имахме проблем да се приспособим. Ако се случеше да си удариш главата в пода, се чуваше голям шум и те болеше, но болката не проникваше в цялата глава. След като сложихме татами, болката проникваше до центъра. Естествено и начина на правене на укеми се промени, когато се прехвърлихме от дървен под на татами.


Кой бяха в доджото заедно с Сайто Сенсей?

Ранна снимка направена в средата на 1950 пред Айки Шрайн. Исуяма е вторият в дясно , а Сайто е вторият в ляво.


Там бяха Такео Мурата, Сакае Шимада( настоящия председател на Федерацията в Ибараки), Сачио Ямане. Във всеки случай, бих казал , че нямаше много хора трениращи там по това време. Също така и Кунио Ояма, който по-късно стана ученик на професионалния борец Рикидозан, и все такива хора бяха там като учидеши.

Разбрах , че по късно сте постъпили във ВВС.

Да , постъпих във ВВС и бях изпратен в Читозе през 1958.

Направихте ли там клуб по Айкидо?

Да. Първите ми ученици бяха от Американската Военна Полиция, но по-късно бях помолен от командира на гарнизона да обучавам също така и  състава на Японските ВВС.

По време на посещението ви в Лос Анжелос на английски ли водехте занятията?

Да, напълно на английски! На какъв друг?!(смях)

 



След като сте преподавали на Американската военна полиция, трябва да е имало хора много по-едри от вас. Въведахте ли нови неща за да работят техниките ви върху тях?

Разбира се. Да работиш с такива хора е много по-различно от това да работиш с по дребни от теб. Да направиш икьо срещу някой който е много по-едър от теб е много трудно, особено по начина по който трябва да влезеш и тайминга който да използваш. Работата с такива хора беше много голям опит за мен и много научих от това. Започнах да изпълнявам катагурума и гансекиотоши, на пример, когато преподавах кошинаге. Когато изпълнявах кошинаге на някой много по-висок, той просто ме прекрачваше, каквото и да опитвах, заради голямата разлика във височината, не можех да поставя хълбоците си в правилна позиция пред него. Затова започнах да ги хвърлям през раменете, не съм опитвал да бъда много бърз или груб, просто се опитвах да проработи техниката за мен.
В Читозе имаше много борци и боксьори и обичаха да идват и да се забавляват докато практикувахме. Това беше армията и в нея имаше всякакви хора. Обикновенно в нормалната айкидо практика , техниката се изпълнява едновременно със започването на атаката на противника, но когато го правех по този начин, много от тях се оплакваха , че не са били подготвени. Искаха да им позволя да ме хванат здаво или да ме приклещат и да видят дали ще мога да направя нещо.

С други думи , трябваше да се представяте във възможно най-трудни условия.



Имаше един момък, борец който беше станал шести на Олимпиадата в Хелзинки, който се претърколи по земята и ме сграпчи отзад така, че не можех да използвам нито ръцете си , нито краката и в тази позиция ме предизвика да направя нещо. Единствената свободна част от тялото ми беше само главата и аз го ударих с нея назад и му счупих носа. Това разбира се е забранено в борбата, но такива правила няма в будо. Едновременно с удара с главата извиках и използвах отворилата се възможност да се измъкна.. Тогава му казах “Така е в Будо!” и той беше убеден. Такива неща се случваха постоянно.


Говорехте ли за Морихей Уешиба на вашите ученици?


Да. Дори заведох някои от тях в Ивама да се срещнат с О’Сенсей. Не можеха да повярват когато видяха да ме хвърля по татамито насам натам. Попитаха:“Как може ти който  събаряш дори нас с такава лекота да бъдеш размятан от някакъв дядка.?!”  Отговорих им: “ И на мене ми се ще да знам това!”(смее се) Обясних им , че Айкидо няма нищо общо с възрастта. Попитах , дали ще е възможно и те да се пробват, и първия най-настоятелен беше веднага положен долу и прикован. Дори не можеха да разберат , как е възможно да бъдат контролирани по такъв начин, само усещаха , че им се случва.
Последният път , когато бях в Щатите, се срещнах с един от бившите военни полицаи, които ми бяха ученици. Не го бях виждал 40 години. След като получи, черният си пояс се върна в Щатите, завърши университета в Бостън и по-късно служи като офицер във Виетнам. След това постъпи във ФБР където много години се занимаваше с преподаване на техники за арестуване или това което в Япония ние наричаме “тайходжуцу”. По интернет ми помогна да се свържа и с други бивши ученици от онова време. Чудесно е как айкидо изгражда подобни връзки и взаимоотношения. Дори и да са прекъснати за известно време пак се възстановяват.

Будо като основа на Айкидо.
Какво ще кажете за вашия акцент върху будо в развитието на Айкидо?



От както преподавам Айкидо, чувствам , че трябва да запазя ориентацията си в една посока. Хората се захващат с айкидо по различни причини - да поддържат форма или здравето си или поради нещо друго - но това което е в недрата на айкидо и е негова същност е чистото будо. Няма проблем с хората практикуващи айкидо за здраве, но мисля , че все пак те трябва да практикуват по такъв начин, че да култивират своята бдителност с постоянно усърдие и което ще им позволи да не отварят слаби места в позицията си на потенциалният си противник. Това е най-важното което лежи в основата на будо и мисля , че небрежността към това или превръщането му в една малка част от практиката , ще доведе до изкривяване и отклоняване от истинския дух на айкидо.
Разбирането на Основателя се променяха с годините от момента на създаване на айкидо и по-късно през живото му, така че естествено и външната форма на техниките се променяше. Единици са хората , които са били в директен контакт с него в продължение на няколко десетки години, така че в много отношения това напомня старата история за тримата слепци , опипващи различна част от слона и даващи му различно описание. В този смисъл, чудя се дали някой разбира величието и идеите на О-сенсей напълно.

Някои хора са били в контакт с О’Сеней , когато той е разпространявал айкидо като чисто будо; едни са започнали обучение по времето , когато той едва-едва е започвал да мисли за акцент в айкидо като “път на хармонията” , докато други са  се учели много по-късно през различни периоди от живота му. Всяка една група от тези хора има различна гледна точка и различна интерпретация и не мисля , че е възможно да се каже , че някои от тях са по добри от другите. I also think there are differences depending on the age of the learner. Younger people naturally sought a stronger kind of aikido, while those who were older may have been drawn to aspects such as harmony and spirit, and so these are what each absorbed from O-Sensei. Issues like these make it very difficult to talk about aikido in clear-cut terms.


Както знаете О-Сенсей никога не е писал много за айкидо в книга, въпреки че някои от техниките са записани в Будо. Понякога се чудех , защо не е писал повече за айкидо , но от друга страна мисля , че го разбирам: неговото разбиране постоянно расте и се развива и може би е чувствал , че това което е написал в ранните си години, вероятно ще бъде пълна противоположност на това, което е мислел по късно. Това важи и за техниката му: ако каже нещо точно определено за нея от една гледна точка, по късно би могъл да си противоречи с развитието си.
Друга трудност е , че различните хора интерпретират по различен начин думите на О’Сенсей, въпреки , че на всички е казал едно и също нещо. След това хората изразяват изцяло своето разбиране дори и да са възприели всичко което е казал О’Осенсей , това води до най различни вариации и рано или късно до изкривявания.
Когато О’Сенсей преподаваше , никога не даваше някакви подробни обяснения. Една от причините беше , че много от тези които идваха да се учат бяха хора с много високи позиции в обществото, например висши офицери, политици, майстори от други бойни изкуства, хора от финансовата сфера, менажери на големи индустриални компании, и други високо уважавани и високопоставени хора в най-различни сфери на обществото. Давайки прекалено много обяснения, като например “това е начина да се поклониш правилно” или нещо друго , би било прието като проява на снизхождение и като обида.
По време на урок О’Сенсей, често говореше почтително на хората с високо положение  и на обикновенните ученици. Много обичаше да се държи и  общува по този начин.

Един от примерите за дебатите е относно атеми, които почти не се използват вече като част от повечето айкидо техники. Какво мислите за използването на атеми, от гледна точка на бойното им приложение?

Правенето на атеми просто заради самото правене има за резултат само една куха форма. Безмислено е да правите атеми освен ако удара ви ще е такъв , че да има истинси ефект. Атемито не е небходимо да бъде смъртоносно поразяване, но трябва да може да нанесе поражение. Също така , ако ще мислите за атеми, трябва да мислите и за ритници.
Карате , например, има отлична техника на удари и ритници, докато айкидо се стреми да наблегне повече на сферичните движения. И двете имат предимства и недостатъци и не мисля , че категорично , че едното е по добро от другото. Във всеки случай , ако мислите да включите удари и ритници като атеми в айкидо практиката си  вие постоянно трябва да мислите как да ги съчетаете с тайминга и другите особености на  айкидо.

Полемиката за Оръжията.
Използването на оръжие е друга тема по която има много различни гледни точки. Смятате ли , че оръжието има роля в тренировката по айкидо.


Определено считам, че имат. Техники от тачидори (отнемане на меч) и джо дори (техники за отнемане на тояга) са включени в изпита за дан, и хора които правят само техники с празна ръка няма да могат да се справят, нали?
Освен това ако нямате собствена добра техника с оръжие, няма да можете да бъдете адекватен , когато опонента ви атакува с оръжие. Мислите ли , че ще имате успех ако кендо майстор ви предизвика до изпълните тачи дори техника срещу него. Или някой практикуващ Мусо рю джо ви даде възможност да отнемете тоягата му ще се справите лесно? Съмнявам се.
Смятам , че техниките с оръжие са изключително важни, но и изключително опасни , ако се упражняват кухо; ако ще се занимавате с техники с оръжие, правете ги правилно и старателно. По тази причина мисля , че не трябва да се упражняват прекалено много техники от тачи или джо дори. Тантодори (техники за отнемане на нож), е сащо,  което упражнявам срещу истинско острие , но само в няколко варианта. Всичко от което имате нужда са една или две техники, и ако наистина ги изпипате до съвършенство , тогава смятам , че сте добре въоръжени , както трябва да бъдете за да се защитите срещу подобни неща. Разбира се, когато има оръжие, винаги ще има елемент на опасност.
Вече не се упражняваме срещу острие в доджото и използваме дървени мечове(бокуто), но ако искате да направите тренировката  си възможно най-ефективна , от съществено значение е гледате на бокуто кано на истинско острие не просто като тояга. Това включва и атаките ви да бъдат бързи и решителни, пълни с хъс. Няма да бъдете в състояние да култивирате необходимата степен на сериозност ако просто сечете с вътрешната нагласа да бъдете хвърлени. Добре е да имате в ума си тези неща , когато се упражнявате с оръжие. Често се отбелязва , че в айкидо няма състезания. Мисля , че има няколко нива на това, но един път О’Сенсей каза, “ Победата и поражението са твърде относителни, докато айкидо се стреми не към относителната , а към абсолютната сила. Ето защо, айкидо е ежедневно упражнение на “победа без бой.”

Какво беше отношението на О’Сенсей към техниките с оръжие? Например, според Морихиро Сайто Сенсей,  тренировката с оръжие е заемала голяма част от практиката на Основателя и затова айкидото на Сайто Сенсей включва много техники с оръжие. От друга страна, други посочват че основателят не е преподавал оръжия в Хомбу Доджо, и дори се е ядосвал ако хора практикуват това там.

Вероятно е истина , че О’Сенсей не е обучавал на оръжие в Хомбу Доджо. Това може да се дължи на това , че не е имал много време да практикува там. Когато беше в Ивама имаше достатъчно време зо подобни неща и тези, които бяхме там наистина се занимавахме с оръжия като кен и джо. Така  ,че това, което казва Сайто Сансей е точно така, а и коментара , че О’сенсей се е ядосвал, ако някой се занимава с това в Хомбу Доджо. Аз с очите съм го виждал , но само за това, защото хората, които правеха кумитачи, неможеха дори да замахват правилно самостоятелно (субури) все още. О’Сенсей искаше , когато учниците му се занимаваха с меч , да го правят правилно и се ядосваше, ако видеше някои само да ги размахват все едно са в някоя самурайска драма.

Веднъж за една демонстрация със Сайто Сенсей, мисля че тогава бях трети дан, помолих Учителя да използвам истинско острие за демонстацията ни на тантодори, но той отхвърли това. Мисля , че имаше много ясна представа за моите възможности по това време и не мислеше , че това е добра идея. Малко по-късно на една демонстация на която Учителя не присъстваше, използвах истинско острие и естествено се нараних. Почувствах се голям глупак, нараних се само за да открия, защо той ми беше забранил първия път.

 

Има хора , които тренират и други бойни изкуства заедно с айкидо, например съчетавайки го с яйдо или карате. Някои учат карате за да разберат как да се справят с удари и ритници, докато други се занимават с кендо за да научат повече за този начин на сечене и удряне.

 

Към част 2

Read 5275 times
Administrator

Email Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
You are here: Начало СТАТИИ ИНТЕРВЮ С ХИРОШИ ИСОЯМА - част 1

Център за контакти

  • Tel: (+359) 887 903 285
  • Tel: (+359) 889 622 698
  • Tel: (+359) 889 969 318
  • Email: office@aikido.bg
  • Email: agatsu@abv.bg
  • Website: www.aikido.bg