АЙКИДО КЛУБ АГАЦУ - БУРГАС

Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136 Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136 Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136 Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136 Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136 Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136 Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136 Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136 Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136 Warning: Parameter 3 to botRokBox() expected to be a reference, value given in /home/aikidob/public_html/libraries/joomla/event/dispatcher.php on line 136
Administrator

Administrator

Email: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Summercamp of AIKIDO SHIYUKAN DOJO under the guidance of SAKURAI HIROYUKI shihan, 6 dan - AIKIKAI HOMBU DOJO, JAPAN.
Program:
24 August(Friday)
17.30 - 19.30 practice
25 August(Saturday)
9.30 - 11.30 practice
17.00 - 19.00 practice
20.30 - party
26 August(Sunday)
9.30 - 11.30 practice
16.30 - 17.45 practice
18.00 - dan exam
ACCOMODATION:
There is a special reservation for the guests of the seminar at SPORT PALACE HOTEL(located only 50m. far from the seminar dojo). Double room costs - 35EUR including breakfast, parking place and opened swimming pool! All incusive also is possible!
www.hotelsportpalace.eu
Sleeping at Shiyukan dojo is possible after request in advance - there is sowers, WC and airconditions. The distance to the seminar place is around 2,5 km.
SEMINAR FEES:
adults - 40EUR/80 lv kids up to 12 years - 35EUR/70lv
INFORMATION: (+359) 888 715 219, E-mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Летен лагер на клуб AIKIDO SHIYUKAN DOJO ръководен от SAKURAI HIROYUKI шихан, 6 дан - AIKIKAI HOMBU DOJO, JAPAN.
Програма:
24 Август(Петък) 17.30 - 19.30 тренировка
25  Август (Събота) 9.30 - 11.30 тренировка 17.00 - 19.00  тренировка  20.30 - парти
26  Август (Неделя) 9.30 - 11.30  тренировка  16.30 - 17.45  тренировка  18.00 - изпит за дан
НАСТАНЯВАНЕ: Има специална резервация за гостите в  SPORT PALACE HOTEL(само на 50м. от семинара). Двойна стая - 35EUR включително закуска, паркинг и открит басейн! Възможно е и All incusive! www.hotelsportpalace.eu
Възможно е и спане в Shiyukan dojo с предварително запитване - има душове, WC и климатици. Отдалечено е на 2,5 km от семинара.
ТАКСИ:  Възрастни - 40EUR/80 lv -  деца до 12г. - 35EUR/70lv
ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ: (+359) 888 715 219, E-mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

от Станли Пранин / Айкидожурнал


Безмислено е да правите атеми докато то не стане такова, че да има истински ефект”

 

Хироши Исояма постъпва в Ивама Доджо  12 годишен. Той е един от малкото - другият е Морихиро Сайто - който е бил под въздействието на основателя по времето когато съвременното Айкидо е изкристализирало. Исояма страстно е бил увлечен от обучението си и този динамизъм рефлектира върху техниката му. Сага след пансионирането си от Военно Въздушните Сили, Исуяма напълно се е  отдал на стремежа си да се упражнява и преподава. В последните години той се превърна в един от най-известните майстори пътуващи по целия свят.


Айкидо Журнал: Моля, разкажете как започнахте с Айкидо.


Исояма Сенсей: Беше през 1949 , когото както знаете беше изключително трудно време за Япония. Моето семейство държеше хан. Различни хора идваха и отсядаха там, дори и такива от Якудза , така ми дойде наум , че не би било лоша идея да усвоя някакво бойно изкуство. Случи се така , че местното айки доджо (все още не се казваше айкидо , и по-късно доджото бе наречено “Айки Шурен Доджо”) точно беше започнало с група за деца и аз и няколко други деца от махалата започнахме там. Бях на 12 тогава.


О’Сенсей живееше ли все още там?

Да , едва след 1955 той започна да пътува извън Ивама. О’Сенсей водеше вечерните детски групи.

Уроците същите ли бяха като в Хомбу Доджо?

Не знам как е било в Токио, но обичайно отиваше при всеки един по отделно и му показваше. Не викаше определено уке , но правеше каквато и да било техника - например шомен учи икьо - на всеки един по отделно докато другите гледаха. Никога не  даваше някави детайлни обяснения. Нямаше татами в доджо, така че тренировката можеше да бъде болезнена. Това беше една причина, поради която беше трудно да идват хора да тренират. След години най-накрая сложиха татами, но ние толкова бяхме свикнали на дървения под, че първо имахме проблем да се приспособим. Ако се случеше да си удариш главата в пода, се чуваше голям шум и те болеше, но болката не проникваше в цялата глава. След като сложихме татами, болката проникваше до центъра. Естествено и начина на правене на укеми се промени, когато се прехвърлихме от дървен под на татами.


Кой бяха в доджото заедно с Сайто Сенсей?

Ранна снимка направена в средата на 1950 пред Айки Шрайн. Исуяма е вторият в дясно , а Сайто е вторият в ляво.


Там бяха Такео Мурата, Сакае Шимада( настоящия председател на Федерацията в Ибараки), Сачио Ямане. Във всеки случай, бих казал , че нямаше много хора трениращи там по това време. Също така и Кунио Ояма, който по-късно стана ученик на професионалния борец Рикидозан, и все такива хора бяха там като учидеши.

Разбрах , че по късно сте постъпили във ВВС.

Да , постъпих във ВВС и бях изпратен в Читозе през 1958.

Направихте ли там клуб по Айкидо?

Да. Първите ми ученици бяха от Американската Военна Полиция, но по-късно бях помолен от командира на гарнизона да обучавам също така и  състава на Японските ВВС.

По време на посещението ви в Лос Анжелос на английски ли водехте занятията?

Да, напълно на английски! На какъв друг?!(смях)

 



След като сте преподавали на Американската военна полиция, трябва да е имало хора много по-едри от вас. Въведахте ли нови неща за да работят техниките ви върху тях?

Разбира се. Да работиш с такива хора е много по-различно от това да работиш с по дребни от теб. Да направиш икьо срещу някой който е много по-едър от теб е много трудно, особено по начина по който трябва да влезеш и тайминга който да използваш. Работата с такива хора беше много голям опит за мен и много научих от това. Започнах да изпълнявам катагурума и гансекиотоши, на пример, когато преподавах кошинаге. Когато изпълнявах кошинаге на някой много по-висок, той просто ме прекрачваше, каквото и да опитвах, заради голямата разлика във височината, не можех да поставя хълбоците си в правилна позиция пред него. Затова започнах да ги хвърлям през раменете, не съм опитвал да бъда много бърз или груб, просто се опитвах да проработи техниката за мен.
В Читозе имаше много борци и боксьори и обичаха да идват и да се забавляват докато практикувахме. Това беше армията и в нея имаше всякакви хора. Обикновенно в нормалната айкидо практика , техниката се изпълнява едновременно със започването на атаката на противника, но когато го правех по този начин, много от тях се оплакваха , че не са били подготвени. Искаха да им позволя да ме хванат здаво или да ме приклещат и да видят дали ще мога да направя нещо.

С други думи , трябваше да се представяте във възможно най-трудни условия.



Имаше един момък, борец който беше станал шести на Олимпиадата в Хелзинки, който се претърколи по земята и ме сграпчи отзад така, че не можех да използвам нито ръцете си , нито краката и в тази позиция ме предизвика да направя нещо. Единствената свободна част от тялото ми беше само главата и аз го ударих с нея назад и му счупих носа. Това разбира се е забранено в борбата, но такива правила няма в будо. Едновременно с удара с главата извиках и използвах отворилата се възможност да се измъкна.. Тогава му казах “Така е в Будо!” и той беше убеден. Такива неща се случваха постоянно.


Говорехте ли за Морихей Уешиба на вашите ученици?


Да. Дори заведох някои от тях в Ивама да се срещнат с О’Сенсей. Не можеха да повярват когато видяха да ме хвърля по татамито насам натам. Попитаха:“Как може ти който  събаряш дори нас с такава лекота да бъдеш размятан от някакъв дядка.?!”  Отговорих им: “ И на мене ми се ще да знам това!”(смее се) Обясних им , че Айкидо няма нищо общо с възрастта. Попитах , дали ще е възможно и те да се пробват, и първия най-настоятелен беше веднага положен долу и прикован. Дори не можеха да разберат , как е възможно да бъдат контролирани по такъв начин, само усещаха , че им се случва.
Последният път , когато бях в Щатите, се срещнах с един от бившите военни полицаи, които ми бяха ученици. Не го бях виждал 40 години. След като получи, черният си пояс се върна в Щатите, завърши университета в Бостън и по-късно служи като офицер във Виетнам. След това постъпи във ФБР където много години се занимаваше с преподаване на техники за арестуване или това което в Япония ние наричаме “тайходжуцу”. По интернет ми помогна да се свържа и с други бивши ученици от онова време. Чудесно е как айкидо изгражда подобни връзки и взаимоотношения. Дори и да са прекъснати за известно време пак се възстановяват.

Будо като основа на Айкидо.
Какво ще кажете за вашия акцент върху будо в развитието на Айкидо?



От както преподавам Айкидо, чувствам , че трябва да запазя ориентацията си в една посока. Хората се захващат с айкидо по различни причини - да поддържат форма или здравето си или поради нещо друго - но това което е в недрата на айкидо и е негова същност е чистото будо. Няма проблем с хората практикуващи айкидо за здраве, но мисля , че все пак те трябва да практикуват по такъв начин, че да култивират своята бдителност с постоянно усърдие и което ще им позволи да не отварят слаби места в позицията си на потенциалният си противник. Това е най-важното което лежи в основата на будо и мисля , че небрежността към това или превръщането му в една малка част от практиката , ще доведе до изкривяване и отклоняване от истинския дух на айкидо.
Разбирането на Основателя се променяха с годините от момента на създаване на айкидо и по-късно през живото му, така че естествено и външната форма на техниките се променяше. Единици са хората , които са били в директен контакт с него в продължение на няколко десетки години, така че в много отношения това напомня старата история за тримата слепци , опипващи различна част от слона и даващи му различно описание. В този смисъл, чудя се дали някой разбира величието и идеите на О-сенсей напълно.

Някои хора са били в контакт с О’Сеней , когато той е разпространявал айкидо като чисто будо; едни са започнали обучение по времето , когато той едва-едва е започвал да мисли за акцент в айкидо като “път на хармонията” , докато други са  се учели много по-късно през различни периоди от живота му. Всяка една група от тези хора има различна гледна точка и различна интерпретация и не мисля , че е възможно да се каже , че някои от тях са по добри от другите. I also think there are differences depending on the age of the learner. Younger people naturally sought a stronger kind of aikido, while those who were older may have been drawn to aspects such as harmony and spirit, and so these are what each absorbed from O-Sensei. Issues like these make it very difficult to talk about aikido in clear-cut terms.


Както знаете О-Сенсей никога не е писал много за айкидо в книга, въпреки че някои от техниките са записани в Будо. Понякога се чудех , защо не е писал повече за айкидо , но от друга страна мисля , че го разбирам: неговото разбиране постоянно расте и се развива и може би е чувствал , че това което е написал в ранните си години, вероятно ще бъде пълна противоположност на това, което е мислел по късно. Това важи и за техниката му: ако каже нещо точно определено за нея от една гледна точка, по късно би могъл да си противоречи с развитието си.
Друга трудност е , че различните хора интерпретират по различен начин думите на О’Сенсей, въпреки , че на всички е казал едно и също нещо. След това хората изразяват изцяло своето разбиране дори и да са възприели всичко което е казал О’Осенсей , това води до най различни вариации и рано или късно до изкривявания.
Когато О’Сенсей преподаваше , никога не даваше някакви подробни обяснения. Една от причините беше , че много от тези които идваха да се учат бяха хора с много високи позиции в обществото, например висши офицери, политици, майстори от други бойни изкуства, хора от финансовата сфера, менажери на големи индустриални компании, и други високо уважавани и високопоставени хора в най-различни сфери на обществото. Давайки прекалено много обяснения, като например “това е начина да се поклониш правилно” или нещо друго , би било прието като проява на снизхождение и като обида.
По време на урок О’Сенсей, често говореше почтително на хората с високо положение  и на обикновенните ученици. Много обичаше да се държи и  общува по този начин.

Един от примерите за дебатите е относно атеми, които почти не се използват вече като част от повечето айкидо техники. Какво мислите за използването на атеми, от гледна точка на бойното им приложение?

Правенето на атеми просто заради самото правене има за резултат само една куха форма. Безмислено е да правите атеми освен ако удара ви ще е такъв , че да има истинси ефект. Атемито не е небходимо да бъде смъртоносно поразяване, но трябва да може да нанесе поражение. Също така , ако ще мислите за атеми, трябва да мислите и за ритници.
Карате , например, има отлична техника на удари и ритници, докато айкидо се стреми да наблегне повече на сферичните движения. И двете имат предимства и недостатъци и не мисля , че категорично , че едното е по добро от другото. Във всеки случай , ако мислите да включите удари и ритници като атеми в айкидо практиката си  вие постоянно трябва да мислите как да ги съчетаете с тайминга и другите особености на  айкидо.

Полемиката за Оръжията.
Използването на оръжие е друга тема по която има много различни гледни точки. Смятате ли , че оръжието има роля в тренировката по айкидо.


Определено считам, че имат. Техники от тачидори (отнемане на меч) и джо дори (техники за отнемане на тояга) са включени в изпита за дан, и хора които правят само техники с празна ръка няма да могат да се справят, нали?
Освен това ако нямате собствена добра техника с оръжие, няма да можете да бъдете адекватен , когато опонента ви атакува с оръжие. Мислите ли , че ще имате успех ако кендо майстор ви предизвика до изпълните тачи дори техника срещу него. Или някой практикуващ Мусо рю джо ви даде възможност да отнемете тоягата му ще се справите лесно? Съмнявам се.
Смятам , че техниките с оръжие са изключително важни, но и изключително опасни , ако се упражняват кухо; ако ще се занимавате с техники с оръжие, правете ги правилно и старателно. По тази причина мисля , че не трябва да се упражняват прекалено много техники от тачи или джо дори. Тантодори (техники за отнемане на нож), е сащо,  което упражнявам срещу истинско острие , но само в няколко варианта. Всичко от което имате нужда са една или две техники, и ако наистина ги изпипате до съвършенство , тогава смятам , че сте добре въоръжени , както трябва да бъдете за да се защитите срещу подобни неща. Разбира се, когато има оръжие, винаги ще има елемент на опасност.
Вече не се упражняваме срещу острие в доджото и използваме дървени мечове(бокуто), но ако искате да направите тренировката  си възможно най-ефективна , от съществено значение е гледате на бокуто кано на истинско острие не просто като тояга. Това включва и атаките ви да бъдат бързи и решителни, пълни с хъс. Няма да бъдете в състояние да култивирате необходимата степен на сериозност ако просто сечете с вътрешната нагласа да бъдете хвърлени. Добре е да имате в ума си тези неща , когато се упражнявате с оръжие. Често се отбелязва , че в айкидо няма състезания. Мисля , че има няколко нива на това, но един път О’Сенсей каза, “ Победата и поражението са твърде относителни, докато айкидо се стреми не към относителната , а към абсолютната сила. Ето защо, айкидо е ежедневно упражнение на “победа без бой.”

Какво беше отношението на О’Сенсей към техниките с оръжие? Например, според Морихиро Сайто Сенсей,  тренировката с оръжие е заемала голяма част от практиката на Основателя и затова айкидото на Сайто Сенсей включва много техники с оръжие. От друга страна, други посочват че основателят не е преподавал оръжия в Хомбу Доджо, и дори се е ядосвал ако хора практикуват това там.

Вероятно е истина , че О’Сенсей не е обучавал на оръжие в Хомбу Доджо. Това може да се дължи на това , че не е имал много време да практикува там. Когато беше в Ивама имаше достатъчно време зо подобни неща и тези, които бяхме там наистина се занимавахме с оръжия като кен и джо. Така  ,че това, което казва Сайто Сансей е точно така, а и коментара , че О’сенсей се е ядосвал, ако някой се занимава с това в Хомбу Доджо. Аз с очите съм го виждал , но само за това, защото хората, които правеха кумитачи, неможеха дори да замахват правилно самостоятелно (субури) все още. О’Сенсей искаше , когато учниците му се занимаваха с меч , да го правят правилно и се ядосваше, ако видеше някои само да ги размахват все едно са в някоя самурайска драма.

Веднъж за една демонстрация със Сайто Сенсей, мисля че тогава бях трети дан, помолих Учителя да използвам истинско острие за демонстацията ни на тантодори, но той отхвърли това. Мисля , че имаше много ясна представа за моите възможности по това време и не мислеше , че това е добра идея. Малко по-късно на една демонстация на която Учителя не присъстваше, използвах истинско острие и естествено се нараних. Почувствах се голям глупак, нараних се само за да открия, защо той ми беше забранил първия път.

 

Има хора , които тренират и други бойни изкуства заедно с айкидо, например съчетавайки го с яйдо или карате. Някои учат карате за да разберат как да се справят с удари и ритници, докато други се занимават с кендо за да научат повече за този начин на сечене и удряне.

 

Към част 2

 По времето на създаването на Кобукан Доджо ли започнахте обучение по Айкидо?

  

Беше преди това. Постъпих в доджото, когато Уешиба Сенсей беше в Меджиро. През 1930 г.

 

Доджото в обикновенна къща ли беше?

 

Да. Беше временно жилище на О`Сенсей преди да се премести в Хомбу Доджо. По това време живеех в Токио в нещо като студентско общежитие, което се наричаше Коджоша (частно училище в което се преследва развиване на ума и духа).Директор беше Кензо Футаки Сенсей ,който се обучаваше в доджото на Морихей Уешиба и, който беше известен почитател на кафявия ориз. Беше ни и като баща. За първи път в живото си готвех сам , ползвайки кафяв ориз. Понеже беше място за развиване на духа, дисциплината беше много строга. Ставахме в 6 часа и дежурният приготвяше закуска за всички. Започвахме да се храним след като рецитирахме целите които преследвахме „ Трудолюбие, тренировки и приятелство”. Нещо такова представляваше живота там. Понеже бяхме там да култивираме духа си, не ни беше разрешено да се отопляваме дори през зимата. Затова имахме обичай здраво да се раздвижваме за да се стоплим.(Смях) Правехме това около час и после се връщахме по стаите за да продължим уроците.

 

Икусаи Ивата в действие 1975г.


Имаше един човек там – господин Монтаро Мори , който беше студент в Токийския Имперски Университет , който по късно стана Токийски Университет, и той, аз и няколко други имахме обичай да излизаме заедно. И въпреки, че г-н. Мори не беше много добре сложен физически, много лесно ни събаряше , което беше пълна загадка за нас. Попитахме го за прийомите, които използва и той ни каза, че са от Айкиджуджуцу. Миля, че тогава така се наричаха. Помолихме го да ни заведе там където се учи и се оказа , че е съвсем близо до нашето доджо.

 

Това е било в доджото в Меджиро, нали?

 

Точно така. Беше една обикновена къща. Влязохме през една скромна порта. Тогава видяхме Г-н Камата (Хисао Камата , който постъпил в доджото като учидеши около 1930 г) да идва към нас. Той се познаваше с г-н Мори. Последвахме го вътре. Имаше две стаи , едната 8, другата 6 татами с много нисък таван. Имаше плъзгаща се врата между двете стаи. Отвориха тази врата и урока започна. Понеже тавана беше много нисък беше невъзможно да се правят техники в изправено положение. Влязох защото се бях заинтересувал от изкуството , мушнах се вътре и започнах да се упражнявам питайки другите ученици как да изпълнявам техниките. Тогава един дребен човек с горящи се появи от задната стая и викна към мен –„Ти! Безочлив хлапако!”. Зачудих се кой е бил сгълчан , но той ми каза , че мене има в предвид. Учудих се , защото нямах намерение да бъда груб и да обидя когото и да било. „Мене ли имате в предвид”? Той кимна и попита кой ми е дал разрешение да се занимавам в доджото. Казах , че никой не ми е разрешавал , но че съм дошъл с Мори и , че съм мислел , че това не е проблем.”Това е нещо което наричам наглост”. Попитах го какво трябва да направя за да получа наставления. Каза ми че трябва да донеса препоръки от някой уважаван човек. Започнах да се чудя кой би могъл да бъде този „уважаван човек”.(Смях) Попитах Мори кой му даде препоръки и той ми каза, че неговите са от Футаки Сенсей. Футаки Сенсей беше директор и ни беше като баща. Когато го помолих за препоръки той веднага се съгласи. Каза - „Това е добре. Младите хора трябва да тренират постоянно. Ела при мен утре вечер към 6”. На другият ден отидох при него и той ми написа препоръка под формата на свитък. С него в ръка се отправих към доджото, където пак бях приет от г-н Камата. Казах му , че имам препоръки и бих желал да постъпя в доджото . Отвърна , че всичко е наред и ме пусна вътре. Там имаше книга , която служеше като регистър на учениците и аз написах името си с четката и мастилото , които ми дадоха. По това време се плащаше входна такса за да се постъпи в доджото , която се наричаше сокошурьо . Платих я и така бях приет. От този ден нещата станаха много различни. В онези времена много хора от висшата класа се обучаваха в доджото. Въпреки, че много от опасните техники са премахнати в сегашното Айкидо, по онова време не беше така и си беше доста опасно

 

Вие продължихте да се обучавате в Кобукан Доджо , нали?

 

Да, като учидеши. В началото само аз и г-н Камата бяхме учидеши в доджото. Г-н Иное имаше семейство и идваше в доджото от дома си. Доджото току що беше построено и беше чисто ново. Ние му полирахме гредите.(Смее се) После дойде г-н Каору Фунахаши . Беше към 1931 г. Той почина. Беше син на последовател на Омото и по тази линия дойде в доджото. Беше наистина добро момче.(Смее се) После дойдоха и Тсутоми Юкава , Гозо Шиода, Шигеми Йонекава и Ринджиро Ширата и броя на хората нарасна. По това време доджото не се наричаше Айкикай , а Кобукай. Заминах за Шанхай и отворих Айкидо доджо като клон на Кобукай през 1940 г.

 

Колко време останахте там?

 

Прибрах се в Япония след войната. Тя свърши на 15.08.1945, но не можах веднага да замина и се върнах една година по-късно. Значи прекарах в Шанхай към 6 – 7 години. От 1939 до 1946.

 

Значи говорите добре китайски?

 

Не. Китай е огромен и има много различни етнически групи, което означава много езици. Сега северния мандарин е официален език но той не се ползва в Шанхай. Ще се оправите с него , но там се ползва езика нинпо. Говоря малко нинпо или шанхайски китайски.

 

Дайто-рю имаше ли силно влияние по време на периода Кобукан?

 

Да, имаше. Сокаку Такеда често идваше в доджото.

 

Какъв човек беше Сокаку Такеда?

 

Вижте,имаше много силен характер. Беше дребен, по-дребен от мен , може би по-нисък от 1,50 м. Имаше обичай да крещи колко много ще струва да научим техниката, която преподава. Например , казваше нещо от рода „ Ще ми платите 30 йени за да научите тази техника!” Това не ми харесваше и не можех да го уважавам за това. Прекалено много изтъкваше парите. Обичаше да играе шоги (нещо като японски шах). Аз не разбирах много от шоги , но г-н Камата го обичаше и често играеше с Такеда Сенсей. И понеже г-н Камата беше и учидеши и имаше много неща за вършене, понякога му се налагаше да оставя играта по средата за някаква работа. Такеда Сенсей преместваше по някоя фигура в негово отсъствие, за да си осигури предимство. Беше забавно да се наблюдава разправията им, когато г-н Камата се връщаше и отриеше , че фигурите не са разположени като ги е оставил.

Въпреки всичко, Такеда Сенсей имаше велика техника. Беше изключителен човек на бойното изкуство с голяма ки мощ. Обикновено носеше дървени обувки наречени бокуба, които обикновено се носех от студентите с официално облекло. Носеше мешка наречена шигенбукуро на гърба си и пелерина в западен стил. Приличаше на актьор от филм за ерата Мейджи.

Един ден чух някой да пищи ужасено пред входа на стаята където живеехме с г-н Камата. Излязох да видя какво става и видях Такеда Сенсей, облечен по начина , който ви описах, да прави никьо на един таксиметров шофьор. Той беше разярен и крещеше на таксиметраджията със страшен глас , „ Знаеш ли кой съм аз? Как смееш да се държиш така арогантно с мен!” Беше човек с избухлив и раздразнителен характер.

 

Такеда Сенсей обучаваше ли директно в Кобукан доджо?

 

Точно така. Знаете ,че той беше учител на Морихей Уешиба. Уешиба Сенсей го уважаваше и се учеше под негово ръководство. Такеда Сенсей беше много добър технически.

 

Такеда Сенсей показваше ли техники в доджото?

 

Той правеше неща като да отвори чадър в момента в който противника пристъпва да го съсече. Казваше „Това е касатори /техника на чадъра/.

 

Техниката на Такеда сенсей различаваше ли се от тази на Уешиба Сенсей?

 

Вижте. Сега ние ползваме термини като иккьо и никьо, но по онова време ги наричахме иккаджо и никаджо. Понеже Такеда Сенсей взимаше по 30 рю за техника, нямаше възможност да видим много техники. Щеше да покаже повече , ако му плащахме по 60 рю. Уешиба сенсей беше много пристоен човек. Вярваше в ками. Такеда Сенсей не беше като него.

 

Четеше ли много книги О`Сенсей по това време?

 

О`Сенсей четеше много книги за шинто аспектите на религията Омото. Има много, което може да се научи от Шинто. Има неща , които могат да просветлят всеки, без много приказки. Мисля , че О`Сенсей беше природен талант, имам предвид , че е получил таланта си от Небето. Беше и много трудолюбив.

По времето, когато живеех в доджото О`Сенсей беше още млад. В онези дни той тренираше непрекъснато. С нарастването на броя на учидеши се налагаше да спим в доджото. Понякога бяхме събуждани от нечий глас „ Ей ставайте!” Докато се опитвахме да разберем какво става, поглеждахме нагоре и го виждахме да стои пред нас. Казваше ни да го нападаме като искаме. Така се тренираше. След това правеше техники, които никога не ни беше показвал. Винаги учеше техники така с нас. О`Сенсей имаше хронична болест. Имаше проблеми с черния дроб , но ние не знаехме това тогава. След занимание, често го масажирахме и му правихме шиатсу. Често си почиваше в леглото. Мисля , че се пазеше. Но винаги беше готов да стане, да сложи хакамата и да практикува когато и да го посетеше някой гост. Такъв беше.

Понякога четеше книги. Също така медитираше. Образоваше се непрекъснато в различни области. Беше такъв човек, че често го занимаваха духовни въпроси. Ако нямаше проблеми със здравето и беше напълно здрав , не мисля , че щеше да стане такъв проникновен човек.

Не пиеше много. Също така не ядеше четириноги животни. Казваше , че те могат да замърсят кръвта му. Но ядеше пилешко и риба. Явно , че това беше свързано с религията му.

 

Забелязвахте ли влияние на Котодама в преподаването на О`Сенсей по това време?

 

Котодамата е форма на обучение уникална за Шинто. О`Сенсей я изучи , чрез своята религия. Не мога да кажа много за това , защото не съм я учил много. Котодама действа за тези , които вярват в нея , но не и за тези които не. Сенсей вярваше в Котодама , но аз никога не съм забелязвал някакъв феномен създаден от нея.

 

Ще ни кажете ли нещо за Айкидо и вашия поглед върху бойните изкуства?

 

Ако съсредоточите намерението си върху техниките или хората, вие сте ограничен в това, което може да постигнете. Но ако намерението ви е Вселената , тогава развитието е безкрайно.

 

Това е много труден въпрос…

 

Бу не означава само победа. Йероглифа за Бу е създаден в Китай и хората често казват , че той означава „ да отпуснеш ръце” или „ да владееш правия меч”. Има различни значения. Но тогава какво е „правия меч”? Дори и вие да мислите , че това което правите е правилно , други може да не са съгласни с това. Дори вие да настоявате, че това е правдата, тези които стоят на различни позиции могат да кажат , че това е безсмислено. Така е било и винаги в историята. Неща, които някога са били считани за правилни сега са отречени. Оценката на ценностите зависи според властта и мисля, че това не е правилния подход към истината.

В Япония в миналото, Бу се е разбирало само като разпростиране на мощта. Ние японците, винаги сме разбирали значението на Бу в смисъл на предимство, за да се оправдае агресията и подтисничеството. Това не е добре. Моята философия е да се постави вътрешната Вселена като цел. Знаете , че има само една вселена и вече можем да пътуваме в нея. Бойните умения в миналото са имали значение само за системата на феодалните господари за налагане на властта.

 

Истинското предназначение на бойните изкуства трябва да бъде за самозащита.

 

Целта на всяко живо същество е да поддържа себе си , да опазва живота си. Растенията цъфтят, техните семена падат и тези семена се разнасят от вятъра и птиците… Във всеки случай всичко е естествено. В този смисъл мисля , че целта на Бу е да поддържа и подкрепя живота. Ето за това Ками е дало на всяко живо същество способността да се защитава. Едно животно може да бяга бързо , т.е. дадена му е скорост, която ще му позволи да избяга от опасността. А човека? Нашите нокти не са предназначени да разкъсваме другите. Зъбите ни са дъвчене на храната , не за убиване с тях, нали? Човешките същества са физически слаби. Какво е дадено на човека тогава? Ками са ни дали разум и то разум превъзхождащ всяко друго същество. Социалната организация позволява на тези , които са слаби да изразят своята обединена сила. Силата на слабите нараства в общността. Това е причината поради, която хората живеят на групи и създават общества. Но въпреки това, ками смятат , че единствено интелекта не е достатъчен. Ками са ни дали и желание, желанието да растем и развиваме. Ако дадете на лъвовете или на другите хищници желания няма да сте в състояние да опазите реда на земята. Ето защо ками не са дали желания на животните. Дали съм им само инстинкта за размножаване и глада. Ситите лъвове и леопарди не нападат зебрите пасящи край тях , когато са с пълни стомаси. Но на слабите същества хората , ками са дали силни желания. Разума и желанията са оръжията на човека. Но желанията и разума са меч с две остриета. Едното острие е насочено навън , другото към човека. Ето защо, човек може да се нарани със собствения си разум. Трябва да разбираме границите на това какво е допустимо да правим. Нуждаем се от такова обучение. Така мисля.

Има и друго изключително нещо , което ни е дадено. Това е смеха (вараи). Другите животни смеят ли се? Не сме чували за смеещи се крави или котки.( Смее се) Смеха ни необходим за социалния ни живот. Разума и желанията трябва да са под контрол. Понеже ками са дали на човека твърде силен разум и желания, смехът е станал единствения начин да се уравновесят тези сили. Ако забравиш да се смееш вие влизате в комфликти. Взаимоотношенията стават мъчителни. Когато бях в Шанхай, имаше едно място там, където се провеждаше някакво състезателно шоу между хора от различни етноси. Опитах се да открия какво може да ги сближи. Това беше смеха. Ако сте усмихнат , може да накарате и хора, с които не може да с разберете да ви почувстват приятел. Сегашното общество е забравило смеха. Мисли се само за пари. Трябва да си помагаме. Трябва да можем да живеем заедно. А за това смеха е най добрия посредник.

 

Иккусаи(Хaджиме) Ивата е роден през 1909. Завършва Васеда Университет. Започва обучение в Мейджиро Доджо през 1930. 9 дан. Награден със специална награда от Нихон Будо Куогикай.

 

 

“Сеченето на хора означава да бъдеш победен от света. А тези които секат са губещи. И двамата в края на краищата са губещи.”

Морихей Уешиба, Основателя на Айкидо, c. 1965


Това интервю е било побликувана в  списание “ Шукан Йомиури” на 27 май 1956 . По това време О-Сенсей е бил на 72 години.

И: Популярността на Айкидо расте все повече.

Морихей Уешиба: Всичко се дължи на вас и хора като вас господине.

Не. Не.

Всичко е благодарение на вашата подкрепа.

Добър сте в правенето на комплименти. Чудя се на колко години сте?

Забравил съм вече...Роден съм 1883 , но казвам на хората , че съм на 25. (Смее се)

На една възраст сме значи!(Смях) Казват , че хората спират да растат физически на около 25 години.

Аз не спрях. Растях докъм 55. Станах и по-висок. Най-силен бях на 50. На 20 изобщо не бях силен, започнах да заяквам към 32-33.

А бойните ви уменията?

Ставам все по-добър с възрастта.

Много странно. Растяли сте на височина до 50!

Така си беше.(Смее се) Но ако се съсредоточаваме върху това ще бъда критикуван.

Шегувате се! С вас е трудно да се говори!

Ами , Господине, Вие и хора като Вас добре знаят какво се случва по света, и така ние хората ви следваме. Между другото , бойните изкуства ни водят по пътя на съгласието. Всичко което се отклонява от пътя на съгласието е безполезно.. Вярвам, че пътя на различните бойни изкуства на народа водят до осъществяването на това съгласие.” Красотата на различните форми на небето и земята са израз на едно семейство създадено от Духа”.
Ние трябвя да станем едно духовно семейство и да направим усилие да усъвършенстваме японския народ. Трябва да положим усилие да изградим хармония поне тук в Япония. Трябва да станем приятели  и да се грижим един за друг. Основата на съгласието е Айкидо. Айкидо е правилното будо. Будо използвано от военните или от феотдалните господари във войните е за надмощие между клановете и народите. Искам да изоставиме  този свят на враждуване и врагове.

Май започнахте да говорите за философията на Айкидо?

Демокрацията изразява закона на ненасилието. Истинското Японско Будо е закона на ненасилието.

Но ако не противостоите, нима това е истинско будо. Ето за това то не ми се нрави.

Вие говорите за будо използвано за военни цели. Кедо и Джудо се считат за японско будо, но те са свързани с надмощие и победа, нали? А Айкидо търси разбирателството, различно е от тези изкуства.


Значи хвърляте противника си, казвайки “Бъди приятел с мен”.

Как мога отговоря нещо след като човек като вас казва това?

Моля, простете ми, ако съм казал нещо което да ви обиди. Аз съм военен, знаете!(Смях)

Когато противника идва за да ви нападне, просто леко се премествата за да избегнете атаката, и му позволявате да отиде накъдето той желае. Това е Айки. С други думи , давате му свобода.

Има много пътища на изразяване на тази идея.

Аз не просто обяснявам нещо по този начин. Това е самата истина!

Използва ли се меч в Айкидо?

Да. Меча е отражение(авасекагами) на Небесата. Той представя акта на тържеството.

Нещо взех да се обърквам сега!(Усмивка) Лично аз смятам , че меча не е нищо друго освен оръжие за убиване. Затова изпитвам съчуствие към тези които гледат в остриетата със цялата си сериозност и си мисля колко глупави са те.

Мечовете са опасни. Никой не трябва да си играе с опасни неща. Да помислим за света. Света е място  на религиозно поклонение(саиджо) , което ни е дадено. Затова ние боготворим пътя на Небесата и прилагаме неговите закони на Земята и подреждаме делата си според пътя на съгласието. Затова на Небето няма война, нали? Тези които обитават там живея в съгласие. Ако Земята е наша ние трябва да почитаме този дар и да създаваме приятелство един с друг.

Мечът не е подходящ за създаване на приятелства. Имам чувството , че ще постъпим по добре ако ги създаваме без мечове.

Меча за който говорите не е моя.

Предполагам , че нещо не схващам.(Усмивка)

Наистина сте далече от смисъла. Мечът е “свещен меч”, този на тържетвото. Мечът е огледало на нашето кокю. Не трябва да гледате в меча. Ако го гледате и си играете с него ще свършите с убиването на хора. Когато това се случи, меча става оръжие. Сеченето на хора означава да бъдеш победен от света. А тези които секат са губещи. И двамата в края на краищата са губещи. Заради този начин на мислене ние като японци свършихме с поражение и резултата е това което виждаме сега. Така че трябва да изградим такъв начин на поведение и действие , че да ни води към победа. Практика която ни води към победа е правилна практика. Има ли нещо, което да ви обърква в това което казвам?

Не, изобщо, просто не разбрах това, което бяхе казали вече много ясно. Всичко е наред. Няма нищо по силно от това да бъдеш невежа. Може би правя малко Айкидо?(Смях)

Ще ви покажа. Ще разберете всички обяснения за меча с това.(Синът на Уешиба, Кишумару, се изправя и вдига меча си). Той идва да ме прониже. Ако съм пронизан боли. Затова избягвам това така. Когато идва бързо да ме прониже, аз се изплъзвам бързо. Движението е по бързо от светкавица.

По бързо от светкавица е...

Този термин (денкосекка) е китайски. Осначава по бърз от светкавица или електрически удар. Това е така нареченото “катсухаяби” (бърза победа). В това лежи тайната на Будо.

Будо в действителност е нечестно и нечовешко...

То не е нито нечестно , нито нечовешко. Нечовешко и нечестно е за вас да бъдете пронизан.

В приказките е страхливост да обърнете гръб на врага си.

Това са приказки на хора със състезателен дух, които се отнасят за военните правила. Те са глупави. Не трябва да се занимавате с подобни хора. Колкото по-дълго се занимавате с тях, света няма да се подобри.

На времето , военните са се занимавали доста с бойни изкуства.

Не знам. Мисля че са го правели под формата на курсове.

Айкидо създадено ли е отдавна?

То произлиза от финното използване на Котодама.


Сега започнахте да ме занасяте!(Смях)

 

Морихей преподава в Хомбу Дожо в Токио, 1967


Котодамата е била създадена заедно с Вселената и е била водена от Великата Природа. Светът е расте и се е разширява всеки ден. Той расте ежедневно и Великия Дух на Създанието на Вселената се разгръща. Въпреки че Небето и Земята вървят към своята цел, виждаме че много хора , особено японци не разбират това. Искам да ги събудя от техния сън и да създадем едно семество събирайки заедно техните лутащи се духове.

Въпреки , че не разбирам всичко , което казвате имам някаква идея все пак. От ваша гледна точка , коя е най-лошата ситуация?

Преди всичко, всяко нещо трябва да има център. Има слънце на небето и трябва да има център на земята. Вие не може да работите без център.

Център...Изниква ми образа на Императора...

Императора е демократ.

Значи казвате , че трябва да гледаме на Императора така като гледахме на него преди войната?

Не мога да кажа точно така.

Трябва да ми дадете точен отговор!

Каква позиция имате!

Имам ясна позиция за някой който подкрепя военните.

Моята гледна точка е различна от тази на десницата.

Винаги имам обичай да мисля за дясното крило, когато чуя думата”център”.

Това изобщо не е дясна идея. Това за което говоря е система на съгласие , чрез духовни усилия. Японското Будо се основава на “масакатсу”(правилна победа), и никой не се бие или сече хора. Този който хвърля противниците си има политика на агресия. Подобен акт спъва и ограничава действията на човека.

Какво е това будо...

Това е духа на Япония. Ако имаме дух на съперничество, както това беше преди, ще продължим да се избиваме и това не е добре.

Никога ли не сте наранявали някого?

Не желая да говоря за това. Преживял съм много. Участвал съм в Руско-Японската война и съм се сражавал срещу бандити. Превземал съм пиратски кораб. Изпитвам срам , когато ме питат за тези неща. Сега желая да живея в съгласие.

За да има съгласие Императора е необходимост...Извинявайте , че настоявам за фигурата на Императора.

Центъра на военната, на земеделската, работническата и търговската класа е Императора. В Япония, Императора е център и неговите представители  разделят управлението на държавните дела помежду си. Има няколко нива и те са създадени да управляват естествените държавни дела. Следователно да убиваш хора е като да режеш собствените си пръсти. Ето защо тази фигура трябва да бъде считана за въжна. Това е великата демокрация.

Имате предвид , че всички трябва да бъдем приятели с Императора като наш Център.

Това се разбира и без приказки.(Смее се)

Ако имаше само хора с правилен ум , нещата биха били отлични, но има много хора с погрешни идеи. Ако Императора беше заобиколен от такива хора, нещата нямаше да са катастрофални. Не мога да разбера , защо не използва хора като нас.(Смях)

Точно така. Нещата , които се случиха не можеха да бъдат избегнати , а ние все още сме една феодална страна. Това което предлагам е да изоставиме старите си дрехи и да превърнем Япония в една истинска, нова държава на която всички трябва да служим. Това е, което се надявам да се случи. Вие работите здраво и действате разумно с тези които не ви харесват и сте пример , без значение каво ще кажат хорета за вас...Е, да има толкова много глупаци като тези е проблем, нали така?
“Глупак”(ахуу) се пише с два китайски йероглифа , които означават “лесен за манипулиране”. Ако всеки стане “глупак” света ще бъде лесен за управляване.

Аз съм доволен да бъда наречен глупак. Този глупак мисли по свой собствен начин и не принадлежи към никаква партия. Тези които се изтъкват искат да се покажат колко са велики. Нищо не може да се постигне участвайки в тези групи.(О-Сенсей рецитира стих)”Прекрасната форма на Небето и Земята е манифестация на общото семейство създадено от Духът....” Вепреки , че съм невеж глупак, мнението ми е , че ако няма център в семейството, е все едно няколко семейства живеещи под един покрив. Такава сбирщина от семейства не работи. Всеки настоява на своето мнение и водач не може да бъде избран. Но ако наистина има голяма личност, всеки ще го следва. Аз имам възложена мисия , която трябва да изпълня и вие Господине имате собствена мисия. Весникаря има своя мисия и земеделеца има.Това , което всеки трябва да направи е да осъществи собствената си ,определена от Небето  мисия. Така няма да има никакви неразбирателства.

Ако казвате , че мисията на богатия е да бъде богат , а на бедняка - беден, то бедния няма да ви чуе.

Не говоря тука за пари.

Имам намерение да завърша задачата си покорно. В света , обаче, където хора като военните или държавните чиновници  ви пречат да изпълнявате мисията си , наблягайки твърде много на “Императора”, нашата страна ще свърши по същия начин както преди. Безмислено е да се оплакваш че не ти позволяват да следваш мисията си след като те имат оръжие. Ти си безпомощен.

Такива оръжия не са нужни повече.

Нищо не може да се направи ако някой заема позиция , че ще намали въоражението си само ако и другите го направят.

Затова говоря за изоставянето на милитаристичната философия. Има хора които се опитваха да поставят Япония в център на Вселената и които умираха  мразейки. Има и такива които умряха в опита да се защити демокрацията. Така света се покварява , ние трябва да изоставим този път и да вземем спешни мерки. Трябва да пречистим земята си. Вие може би не знаете какво разбирам под това да “пречистим земята” си. Нямам предвид това което се е рабирало навремето под “мисоги”(пречистване) и което вече не работи. Мисоги в днешно време вече е било трансформирано. Но в същото време ние трябва да вярваме в това което е записано в древните японски текстове. Истината , че Вселената е създадена от финната вибрация на 75  звука. Изясняването на метода за пречистването на всички неща и хора е Айкидо. Това е действителността на действието изпълнено с Ками.(лит. небето и земята на сайсей итчи)
[1]). Това е великата демокрация. Някои казват че “сайсей итчи” е предлог за Императора да създаде военно правителство, но това е смешно. Това е великата демокрация, великия принцип на не-противопоставяне..

[1]
“сейсей итчи” . “църковна общност”, вероятно означава да се действа изпълнен с духа на ками.
Aiki News #64.

Харесвам закона на не-противопоставянето.

Искам да се свържа с хората на мира. Божиите хора, които са останали назад във времето.

Често говорите неща , които харесвам.(Смее се)

Какво мислите че може да бъде свършено от такива упорити глупаци?

Единственото което могат да правят е пари.

Много се наслаждавам молейки се на Ками. Наистина се чуствам добре, когато се покланям със събрани ръце в молитва. С чувство на благодарност събирам ръце пред олтара , ставайки сутрин. Децата ми ми сe смеят смятайки ме за старомоден. Напротив. Мисля , че съм  съвременен. Причината е че удържам вселената в сърцето си. Удържам в сърцето си древните времена на Ками, Сега и Бъдното. Ками обитава в здравите хора. Голямата сила е даден на здравите хора. Погледни слънцето. Ослепително е. Но не и за мен, мога да гледам в него колкото си поискам.

Да нямате проблем с очите?(Смях)

Сприятелихме се със слънцето. То е на моя страна. Дори и една звезда да мине тя ще въдейства върху мен. Аз живея в тази Вселена.

Почти ми е невъзможно да следвам това което казвате. Нека ви питам за старите времена. Бихте ли разказали някоя случка?

Вече съм забравил. Когато бях млад, смятах , че ще служа на хората с физическата си сила. В онези дни, когато погледнех , виждах само хора които бяха мъдри , но не и физически силни. Така реших да предложа тялото си на всеки. Например , когато отивах в дома на свят човек, моята работа беше да подреждам обувки.

Грижели сте се за обувки?

Да и да отглеждам зеленчуци. Това е нещо като “итоен”, където започвате с научаване как се чистят тоалетните. По някакъв начин укрепнах докато се занимавах с физически труд.
Един път , когато бях с Онисабуро Дегучи, трябваше да разчистват някакви дървени трупи. Опитаха се да преместят един дънер с лостове, но той не помръдваше и сантиметър. Докато ги гледах , изведнъж реших да отида и да преместя това дърво. В момента когато взех това решение , цялото ми тяло стана червено и топло като след баня и ми потекоха сълзи. Това бяха сълзи на възмущение. Чудех се защо хората не могат да се справят сами. Ние японците трябва да станем приятели най-после. Тогава се захванах с дънера и той полека се помести , въпреки че няколко човека заедно не можеха да се справят с него. Сълзите на възмущение ми даде сила. Онисабуро Дегучи каза че съм имал божествено вдъхновение.
“итоен” - доджо умствена тренировка основана от Тенко Нишида през 1905 г.

По-скоро Онисабуро Дегучи е имал божествено вдъхновение?

Затова се сдобих с прозвището “Рикизо” (Крали Марко:))) ) Сам самичък можех да повдигна камък за мост тежащ повече от 2 000 фунта ( 1 фунт е 0,453 кг)

Били сте последовател на Онисбуро Дегучи. А сега?

Предполагам, че сега не би ме смятал за един от тях

Какво ви накара да му станете последоватeл тогава?

Защото изцели баща ми.

Той го е излекувал?

Почина. Като умря  той се излекува. Ние боледуваме докато сме живи. (Смеее се)

Имате много загадъчен начин на говорене. Наистине не схващам какво казвате без да помисля върху това, ами...(усмивка)

Омото все още ме смятат за редови член. Религията Омото изразява великия принцип на демокрацията. Никога не съм срещал по велик човек от Онисабуро Дегучи. Беше голям защитник на демокрацията. Често го бъркаха с комунист. Беше велик човек. От него научих изкуството на котодамата.. Не съм си я измислил. Научих я естествено, бидейки с него. Един път хванах за яките двама водачи на движението и ги завлякох  по домовете им. Те ми се молеха да не ги водя така , но аз им казах , че идеите са им боклук и ги отнесох по къщите им. Имал съм много боеве , но никога не са ме побеждавали. Беше време когато ходех с дървен меч.
“котодама” -  вяра в мистичната сила на звуците и имената. В превод означава душата или духа на езика, “магическа дума” или “дума на силата” , а също и  свещен звук.  Основава се на безпорната истина ,че звуците  въздейсват върху материалния свят и така , чрез нея се влияе на заобикалящата среда, тялото, ума и душата на човека.

Победили сте някакъв сумо борец, а?

Имаше един Тенрю и Оносато. Когато последния дойде тука да изпробва, вдигнах го леко и го хвърлих. Имаше един човек - Тораносуке Матсумото , умря за съжаление,  в Съветския Съюз, беше накарал Тенрю да ме изпробва. Той се изсмя тогава. Беше към 6 стъпки висок ( към 1,80 м) и тежеше към 240 фунта (към 100 кг). А аз бях един дребосък - беше невъзможно да има сумо среща между нас. Аз му казах все пак да пробва. Хванах го леко за ръката и му казах да да ме бутне здраво. Въпреки , че ме буташе с всичката си мощ му казах -” май нямаш много сила , а”

След това леко помръднах и той падна. Седях през цялото време. Във всяко японско Будо на мира съгласието е най-важно. Имате сила само когато сте спокоен. Ако сте прекалено възбуден губите. Айки означава да победите по правилния начин. Надмогвате собствения си меч. Това се нарича “катсухаяби” и това е по бързо от слънцето , луната и земята. Причината е , че вие сам сте Вселената. Няма нищо по-бързо или по-бавно в във Вселената. Няма нищо по-велико.
“Кактсухаяби” - “победа по бърза от слънчев лъч” . Името на бога  определен от Слънчевата Богиня който да управлява земята. Любим образ на Морихей Уешиба , който често се появява в неговите калиграфии.


Със сигурност дори и Тенрю не може да се справи с Вселената. Какво правихте през войната?

Бях сам. Изпълнявах задълженията си във военното и военноморското училище. Имах кола. Никога не ползвах обществен транспорт. Не ми позволяваха. С влака пътувах в първа класа. Сега ми е трудно да пътувам.

Офицерите разбираха ли духа на Айкидо?

Не, не можеха. Офицерите се строяха върху битката , а аз върху себе си, върху Айки.

Дори да им обясните това те няма да отговорят - “Айе, Айе , Господине” , нали?

Те просто ще кажат , “Айя, айя!” (игра на думи , нещо като “ан гард”)
[Originally published in Aiki News Numbers 75 and 76 in 1987]

В интервю появило се в Айкидо Журнал, О-Сенсей казва, че е обучавал военни във връзка с войната. Бихте ли дали малко повече разяснения?

Морихиро Сайто(1928-2002)


След войната, О-Сенсей имаше много свободно време в сравнение с преди войната. В предвоенните години бил изцяло зает с обикаляне из военните училища в страната и преподаване там. Това приключило с края на войната. О-Сенсей започнал да се занимава със земеделие – отглеждаше ориз и зеленчуци. По това време станах ученик при него. О-Сенсей започне да се съсредоточава върху проучване на самите техники. Вече имаше възможност да изследва Айкидо по един бавен, спокоен и обмислен начин. Ето защо О-Сенсей казваше , че неговото следвоенно будо е истинското Айкидо.

О-Сенсей бил дълбоко разтърсен от ужасните последици от войната. Изглежда , че това го е принудило да преразгледа идеите си относно целта на будо по вреве на годините прекарани в Ивама след войната. Бихте ли споделили нещо за това?

О-Сенсей преподавал във Военната и Военноморската Академия, в Школата Тояма(полицейската академия), в Разузнавателната Школа и други. Обучавал и хора свързани с военните. Обучавал инструктори и преподаватели за Военната и Военноморската Академии. Имало огромно количество от заявки за обучение; голямо множество от висши офицери идвали в Хомбу Доджо. Такива истории са истина. Чувал съм много след войната. Много от учениците на О-Сенсей, които бяха мои старши бяха ангажирани във войната. След войната имаше съдебни процеси. Много от учениците му бяха подсъдими. О-Сенсей , обаче, винаги е говорел за „Камисама”(божественото) и учеше на любов и хармония. Американците нищо не казаха. Много от учениците на О-Сенсей бяха осъдени, но понеже преподаването на О-Сенсей винаги е било правилно нищо не му се случи. След като станах ученик, веднага след войната, О-Сенсей ходи до най-голямата американска военна база в Йокохама да представи изкуството си. Отново нищо не беше казано. Всичко беше „ОК”. През 1948 , Японското правителство премахна „бу”(бойно) от „будо” и „бу”-то от „Айки Будо”. Затова се създаде Фондацията Айкикай и нямаше повече „ Айки Будо”. Айкикай беше първата която получи разрешително от правителството и така много добри бойни изкуства бяха спасени. След това О-Сенсей започна да изследва техниките много задълбочено. Обичаше да казва , че истинското Айкидо се е появило след войната. Много от по-старите ученици се завърнаха от война и започнаха да преподават, но тяхната подготовка беше различна от нашата. Каквото и да правеха , работа с меч или друго беше доста сурово. Когато О-Сенсей преподаваше сувари-ваза , го правехме един ден, на следващия не. Ако преподаваше рьо-те дори, го правехме всеки ден. О-Сенсей се самообучаваше и той. По това време станах ученик. Бях обучаван на всичко. Имах късмет.

Изглежда че О-Сенсей е изпитал влиянието на някои китайски стилове по-време на посещението си в Пекин. Какво е било влиянието им върху разбирането му за будо?

О-Сенсей е ходил в Монголия, Китай по бизнес и религиозни дела. Знам , че е правил някои проучвания върху бойните изкуства там. Същото се е случило и с китайските бойни изкуства докато О-Сенсей е преподавал там. Духа му е станал част от бойното изкуство. Така например, когато О-Сенсей правеше стила на меча Кашима, той ставаше Айки меч. Начина му на използване на ки и движението на бедрата беше напълно различен. Или, например, когато правеше техники от Дайто-рю накрая те се превърнаха в Айкидо. Начина му на използване на ки, кокю(дишане), тай сабаки не са част от Дайто-Рю. Те са уникални за Айкидо. О-Сенсей наистина е изучавал Дайто-Рю. Дайто-рю е важен източник за Айкидо. Но О-Сенсей ги превърна в нещо напълно различно. Хората от Дайто-Рю казват, че Айкидо е Дайто-Рю. „Глупости, това не е така”, би казал О-Сенсей. Два или три пъти при мен са идвали хора от Дайто-Рю и изкуството им беше напълно различно. Не можеха да правят тай-сабаки нито пък имаха кокю. И така , въпреки , че О-Сенсей се е занимавал с Дайто-Рю, то е било преобразено в Айкидо. Било е добавено тай-сабаки , кокю и метода за използване на ки. Що се отнася за китайските бойни изкуства…О-Сенсей никога не е говорел лошо за други бойни изкуства. Никога не критикуваше друго бойно изкуства, винаги би казал „Аааа много хубаво! Това е добър стил…много-добър стил!” О-Сенсей никога не е казал нещо лошо за други будо. О-Сенсей е казвал , че китайските стилове също са добри. Но те нямат никакво влияние и връзка с Айкидо

Айкидо е будо което позволява на всеки да изрази себе си по един уникален начин. В какво направление са вашите лични интереси?

От моя гледна точка, бих желал да обединя съществуващите в момента различни стилове. Сега много хора преподават айкидо, но всеки прави различни неща. Понякога преподаваме основите по противоположен начин.  Преподавателите в Хомбу доджо и те са така. Всеки преподава различно и по някакъв начин бих искал да ги събера в едно… в едно сериозно истинско Айкидо. Това е моето желание. Написах няколко книги. В тях предадох това, което О-Сенсей е казал. Има и снимки. Тези фотографии са доказателство , че нашия стил отразява стила на О-Сенсей. Нещастие е , че хората които се занимават не могат да разберат различните стилове на Айкидо. Където и да отидеш има различни техники и различни стилове на преподаване. Така е и с инструкторите в Хомбу Доджо. Това не е хубаво, защото хората идват от далече там, виждат различни методи и се объркват. Това е сегашното състояние…ако вземеш Кокю от Айки, това е като да вземеш „мощта” от Сумо. Кокю в Айки е като силата в Сумо.  Сумо без сила е като танц.  Айкидо без кокю е още по- лошо.

Мисля , че всичко е наред и ако не стана известен. След като имам работа не е важно колко печеля. Просто искам другите да разберат техниките на О-Сенсей. Така че, аз съм късметлия. Не съм алчен. Не желая да бъда известен в света на бойните изкуства или да бъда богат. Изобщо не мисля за това. Искам всички да имат възможността да разберат техниките на О-Сенсей. Това е желанието ми.

Много ви благодаря Сенсей.

 

АДж: Разбрах , че докато сте работили в офиса на Хомбу Доджо сте помагали за издаването на списание наречено Айкидо Шимбум.

Фуджита: Да, Арикава Сенсей се занимаваше сам с това и му споделих, че бих искал да му помагам. В началото се занимавах главно с канцеларска работа, но не след дълго Арикава Сенсей ми подхвърли , че може би не е зле да напиша нещо и започнах да пиша статии  основаващи се на моето мнение и гледна точка. Името ми взе да се появява в доста издания и ми беше предоставено специално място, ако имах написана някоя статия. Имаше случаи, когато Арикава сенсей беше някъде по работа и аз се занимавах с цялата редакторска и коректорска дейност. Понякога се „побърквах” докато всичко се подреди и приготви за печат.

АДж: Когато О-Сенсей е говорел за айкидо, често е споменавал и се е позовавал на различни божетва( камисама), но те почти не се споменават в статиите във вестника. Това нарочно ли е?

Фуджита: Не, няма някаква особена цел да се въздържаме от споменаване имената на божествата. Трябва да се отчита, че имената на японските ками не са точно имена в смисъла който разбираме сега. В по голямата си част те поскоро изразяват специфичното качество или ролята изпълнявана от божеството и какво то прави. Те са доста дълги и хората в по стари времена не са имали обичай да използват тези дълги имена  по този начин, обръщайки се към тях. Дори за това от типа „Масакатсу Агатсу Катсухаяби” в писанията са използвали най-често просто „ками”. Ще забележите , че имената на ками никога не се появяват в дока( поемите за пътя).  Ако бяха включени в тях най-вероятно нямаше да може да се съчини нито една поема.(смее се) Те обаче се използват в Добун( Трактати за Пътя).

АДж: Как е бил написан Добун.

Фуджита: О-Сенсей всъщност не е писал Добун. По-скоро той е съставен от наставленията, които даваше. Не обичаше да му се набутва микрофон в лицето. Носех онези големи стари магнетофони, скрит разбира се, и го включвах когато говореше. След това Арикава Сенсей го обработваше и оформяше в писмена форма. Много от това, което излезе в  Айкидо Шимбум дойде от този Добун. Започнах да се занимавам със записването на О-Сенсей някъде към 1956, след като започнах да прекарвам повече време с него. Имаше една неформална група от хора, които се събираха за да слушат лекциите му.

Тези срещи бяха известни като „Айки но Тсудои”(Айки Беседите) и бяха организирани от президента на Хейдонша Пъблишинг и жена му. Беше ми казано, че трябва да помагам при тези срещи и така започнх да записвам.

По време на тези беседи О-Сенсей естествено ползваше имената на ками съвсем бегло, което правеше превръщането на записите в писан текст много трудно. Дори трябваше да започна да изучавам учението на Омото и да прочета някои от класическите текстове като Коджики (Записи за Миналото) за да разбера какво е казал. И все пак това което О-Сенсей говореше беше доста по-различно от тези неща и в някои отношения само съвсем бегло имаха връзка.

Само разбирането на вярванията на Омото или съдържанието на Коджики не би могло да ви даде разбиране за това което той имаше в предвид. Често само заемаше понятия използвани там като начин да изрази своите идеи за айкидо, същността и духа му, които бихте могли да видите изкристализирани в Добун.

Добунът по късно беше оформен и побликуван от Кашивагиша като книга със заглавие Айки Шинзуи(Божествена Същност на Айки). Хората в днешно време не четат подобни неща , което не е много добре, но мисля, че тази книга изразява същността на вижданията на О-Сенсей.

Има също така една книга – Такемусо Айки, редактирана от г-н Такахаши от издателство Букако, която е сборник от материали излизали по-рано в списания изадавани от същата компания. Г-н Такахаши не е могъл да ползва записи и мисля , че му е било изключително трудно да събере всички тези неща. Познавах го покрай О-Сенсей. Преди да започне да се занимава с айкидо, той е бил един от учасниците в тези Айки-беседи които споменах по рано.

Някои от нещата в Такемусо Айки повтарят тези в Айки Шинзу но и двете книги предават точно думите на О-Сенсей. Няма да намерите името ми в по късните издания. Правата се държат от Айкикай, но покрай работата си по нейното създаване се чуствам дълбоко свързан с нея.

 

АДж: Проследявайки кариерата ви , може да се забележи , че влагате огромна енергия в преподаването в чужбина и то не само в големите държави но и сред по-малки и не толкова развити нации като например в Източна Европа.

Фуджита: Започнах да преподавам айкидо в някои страни от Източна Европа дори преди промените и премахването на забраните там. Настоящият посланик на Полша в Япония, например, е един от тези, с които се познавам повече от десетилетие още преди да стане посланик. Така че истина е, че повече от десетилетие подпомагам развитието на айкидо в Източна Европа.

Мисля , че би било по-добре японските учители преподаващи в Западна Европа да правят това. Все пак пътя е само час-два със самолет. Но е истина и , че повечето се занимават с айкидо професионално , имат ангажименти и е трудно да отделят време като доброволци . В тази връзка понеже съм още в Хомбу Доджо мога да отделям време за тези неща.

Но е трудно да се пътува от Япония до Източна Европа.

Учудващо е, но мисля , че всъщност повече хора искат да практикуват айкидо в Източна Европа отколкото в Западна. Залите за тренировка там също са доста по-различни. В бившите комунистически страни се ползват обществени сгради и обикновено са много по-големи 300-500 татами. Няма частни зали.

Някои от тях са толкова големи , че думата „айкидо” може да бъде написана с червени татами. Тези зали могат да се ползват свободно. Добре оборудвани – душове,сауни.  Няма много пари там , но имат много добри зали!

Отивам в Източна Европа обикновено след семинар в Холандия. Обикновено това, което съм получил там за семинара го давам за пътните разходи до Източна Европа.  Не взимам такса за семинари там.

Мисля , че би било добре, ако повече млади японци направят усилие за страни като тези. Много от тях като Полша и България имат фондации за обмяна и могат да спонсорират подобни пътувания. Такива връзки вече съществуват и хората могат да ходят там спокойно.

АДж: А как е в Южна Америка?

Фуджита:  Започнах да ходя там след писмо до Рейшин Каваи Сенсей преди четири години. Отговора си той спомена , че е важно да се подготвят хора, които да могат да развиват айкидо там и ме помоли ако мога да помогна с това. От тогава ходя там всяка година. Южна Америка е огромна. Най-голямото доджо е в Сао Паоло. Побира над 200 човека. Някои хора идват с автобуси от над 3000 км, така че е оборудвано и с места за престой. В тоя смисъл имат по-добра система от тази в Хомбу Доджо. Би било прекрасно ако в Хомбу Доджо има условия за настаняване на хората, които идват там от цял свят.

 

 

 

АДж: Да нямате някакви идеи да направите това?

Фуджита: Физически не е възможно. Просто не може да се постои сграда там. Би могло да се построи нещо някъде на друго място. Би било чудесно – Хомбу Доджо с хотелска част!

АДж: В едно списание казвате , че О-Сенсей е постигнал нивото „муто но кураи”( нивото на не-меча).Бихте ли разяснили?

Фуджита: При превод - „муто” в „муто но кураи” означава „без използване на меч”, а „кураи” е дума за „ниво” или „степен”. О-Сенсей никога не е казвал , че Айкидо е „муто но кураи”. Моя е интерпретацията  , че айкидо е бойно изкуство на това ниво на не-меч. Айкидо е основно тайджуцу, което означава „тяло” или с други думи „невъоръжена” техника.  Дали използвате меч или не, тялото ви е основата на вашите движения. Можете да използвате тялото си и без меч, но меч без тялото не. Меча или кое и да е било оръжие е просто продължение на тялото ви.

Оръжията се използват поради тяхната ефективност в атакуването и унищожаването на противника. Но айкидо бойно изкуство на нападението и унищожението ли е? Не мисля , че О-Сенсей някога е казвал, че това е така. Това е най-важното нещо , което трябва да се запомни за айкидо. То е изкуство на защитата, изкуство на самоотбраната.

Причината, поради която използвам термина „муто но кураи” и също така е и в Ягьо  Шинкаге Рю , че целта е да се практикува много здраво и сериозно изкуството как да се използва меча. И така да се изучи то, че накрая да няма нужда да се използва. И обратно, ако вие използвате меча си няма никакво значение колко сте добър и колко високо ниво имате – в края на краищата това не е нищо повече от бой и убиване. Клане на хора. Така че израза „муто но кураи” описва висшия майстор – този, който е избрал да не използва меч и който има способностите да не го използва.

Моята гледна точка е , че айкидо започва от това ниво, на което меча може да се използва, но вече не влиза в действие. И просто защото се тръгва от това ниво, айкидо е и толкова трудно да се прави добре.

АДж: О-Сенсей започва да се занимава с меч в Кашима Шинто Рю към 1937, и също така изучава някои разновидности в Ивама след войната. Как се вписва това в цялата картина?

Фуджита: Сърцето на О-Сенсей беше в изучаването на всякакви неща, включително и всякакви бойни изкуства в своите усилия да изпипа и усъвършенства айкидо като бойно изкуство. Ивама му е дала идеални условия за това. Той изучавал всичко това за себе си , за своите цели и затова не ни е оставил конкретен стил(рюха) на копие или меч носещ неговото име. Той ги учеше защото смяташе, че те ще допринесат и обогатят айкидо, но не ги преподаваше на хората. Всъщност той никога не ни е оставял да тренираме с оръжие.

Но докато беше в Ивама той се нуждаеше от партньор за практиката си с оръжие и това беше Морихиро Сайто Сенсей. Сайто Сенсей искаше да запази изследванията на О-Сенсей, които той правеше по време на тези тренировки. Така, че той ги систематизира и продължи да ги практикува. Но О-Сенсей никога не е говорил за 31 но джо ката или нещо подобно. Коичи Тохей  Сенсей също правеше ката с 12 движения или нещо подобно. Нишио Сенсей също има своя метод за работа с меч. Тези неща са обаче техни лични разработки.

В начина на мислене на О-Сенсей и това е истина някъде от 1942 – няма използване на оръжие в айкидо. В критична ситуация всеки може да ползва каквото му попадне под ръка, но изключвайки това, оръжието не е част от практиката и философията на айкидо.

АДж: Теорията за движението на тялото повлияна ли е и от други бойни стилове?

Фуджита: Да, изучавал съм доста други неща, така че неминуемо има влияния и прилики между тях и айкидо. Във всички бойни изкуства, например, имате идеята да не се позволи на противника да ви удари. Когато учех в Университета Такушоку карате,джудо, сумо и кендо бяха част от редовната учебна програма. Като част от нея учех карате при Масатоши Накаяма Сенсей и джудо при Масахику Кимура. Щастлив съм, че се развивах в такава добра обстановка на бойни изкуства.

Все още изучавам  различни аспекти на бойните изкуства и сам.  Само преди няколко седмици участвах на голяма кобудо демонстрация от 10:30 сутринта и продължила до 16:00. Изгледах цялата програма много внимателно.

Толкова много прозрения и бисери човек може да получи и открие в тези неща. Не само в демонстрациите по джуджуцу, но и в кенджуцу и в други. Дали ще мога да приложа тези прозрения е друг въпрос. Не винаги успявам да направя това, но все още чувствам нуждата да се обучавам.

Много хора извън Япония изглежда мислят, че повечето японци учат някакво бойно изкуство но това не е така. Това е истинско нещастие. Бих искал повече японци да се занимават с бойни изкуства. Не е необходимо с айкидо. Просто с някакво. Какво да се прави? Мисля, че повечето частни доджо нямат възможността и организацията да стимулират интереса и това трябва да се прави през образованието като те се интегрират в учебните програми. Постоянно повдигам този въпрос в Нихон Будо Кьогикаи(Японския Будо Съвет) на който съм член.

Това би бил най-добрия начин по който да се реформира начина по който се преподават бойните изкуства. За нещастие има толкова малко квалифицирани инструктори.

Също така, ако  дори и основните неща се преподават различно от различните учители, както е случаят с айкидо, тогава Министерството на образованието ще възпрепятства въвеждането му в училищата. Затова и  учители, които много държат на своя индивидуален стил няма да се чувстват толкова удобно да преподават в училища( въпреки че в доджото може и да са добри). В училищната мрежа всички  основни неща трябва да бъдат преподавани по еднакъв начин, така че без значение кой преподава резултатите да са еднакви.

Това, което най-много липсва в днешно време, не само в айкидо , но и в другите стилове като цяло е чувството за образование. И от тук един много важен въпрос е да се намерят начини да се накарат хората да разберат и осъзнаят и да практикуват бойните изкуства колкото е възможно по-правилно. Занимаващите се с бойни изкуства не се стремят да мислят много-много върху тези въпроси и се съсредоточават само върху себе си. Подобно поведение не е правилно в днешно време и бих искал да видя някаква промяна в това отношение.

интервюто е преведено от айкидо журнал 2000г. 

От Станли Пранин

Айкидо Журнал #120(2000)

Масатаке Фуджита, 8ми дан Шихан Айкикай е роден на 21 Април 1937 в Шинкю( сега Чангчун) в завладяната от японците Манджурия.

 

АДж: Разбрах , че бащави е учил айкидо от Морихей Уешиба в Манджурия.

 

Фджита: Да , беше джудист и продължил да се занимава с джудо по време на работата си в Манджурия. Там имало група наречена Манджурско Будо Общество, чиито членове се събирали да практикуват не само джудо , но и кендо,сумо и други стилове. Моя баща се занимавал с воденето на тази група и се познавал с някои хора занимаващи се с други стилове. По тази линия той е учил айкидо, когато Морихей Уешиба е бил поканен в Манджурия

Тренирал е с хора като Кенджи Томики(1900-1979), който бил преподавател в Университета Кенкоку в Манджурия и сумо бореца Сабуро Вакута(1903-1989 – Тенрю, известният борец , започнал да се занимава с айкидо след като бил впечатлен от техниките на Морихей Уешиба). В онези дни с айкидо се занимавали главно хора , които имали значителни умения и познания в дриги бойни стилове. Също така се изисквали и лични препоръки. Повечето от тях вече били доста силни в джудо или кендо или в каквото там с друго се занимавали.

АДж: Какво е правил баща ви в Манджурия?

 

Фуджита: Беше в организацията Конкордия(Куовакай*), създадена да върши някои неофициални правителствени дейности. Армията Гуандонг била много силна в Манджурия. Управлението се извършвало от китайци на самия връх, министри и други виши позиции и от японци на нивото под тях. Правителството, армията и Обществото Кокордия  се балансирали един друг. Например, ако армията арестувала китаец по някаква причина, баща ми се заемал с осигуряване на подкрепа и подпомагането му. С други думи, тези три институции действали като триъгълник от взаимно уравновесяващи се сили. Позицията на баща ми му позволявала да отправя оплаквания срещу военните власти.

*Куовокай, официално Манджу Теикоку Куовокай( Имперско Манджурско Общество Конкордия) – политическа организация заобикаляща характеристиките на политическа партия и нестремяща се към политическа власт, работеща в сянка , изпълняваща задачи на правителството за постигането на идеала на „националното изграждане”(кенкоку) и създаване на по справедлив свят.

АДж: Разбрах , че сте роден в Манджурия.

 

Фуджита: Да, през 1937 в Шинкуо, сега главен град на провинция Чангчун. Баща ми беше от Сапоро, Хокайдо и от там отишъл направо в Манджурия. Останал там 10 години до репатрирането му в Япония. Ситуацията е била доста сложна. И най-малката грешка е можела да ме остави сирак. Мога да говоря китайски сега, но това е защото го учих в университета. Като момче в Манджурия ходих в японско училище.

За нещастие това, че научих китайски не влезе в употреба поради лошите политически отношения между двете страни. Все още съм доста добре с китайския и онзи ден в един китайски ресторант в Лос Анжелос собственичката ме пита китаец или японец съм. Английският ми е друг случай – все се крие някъде.

АДж: Ходили ли сте някога в Шинкю след войната?

 

Фуджита: Не, никога не съм имал възможност да се върна там. Иска ми се, но просто няма кога. След войната съм бил в Китай само един път , като част от делегация представяща японските бойни изкуства, организирана от Нипон Будокан. Ходихме в Пекин, Ксиан и Шанхай, но нямаше възможност да се отклоним до Чангчун.

АДж: Започнали сте да се занимавате с айкидо след завръщането ви в Япония?

 

Фуджита: Да след като заминах за Токио, за да постъпя в Университета. До тогава живеех в Сапоро. Бях спортна натура. Занимавах се със ски, кънки на лед и плуване. Когато тръгнах за Токио, баща ми ми заръча да се обадя на Уешиба Сенсей. Не ми каза,  че трябва да се занимавам с айкидо. Просто искаше да предам поздравите му. Пристигнах Април месец, когато започва новата учебна година в Япония, но се оказа, че трябва още някой да ме препоръча, за да мога да се видя с О-Сенсей. Това стана възможно към Ноември месец. Спомням си , че беше доста студен Ноември. Представих се като сина на г-н Фуджита и се извиних, че съм закъснял толкова със визитата си. До тогава никога не съм мислел да се занимавам с айкидо и от това, което ми беше казвал баща ми смятах, че е нещо подобно на джудо.

АДж: Какво беше първото ви впечатление от Уешиба Сенсей?

 

Фуджита: По това време не знаех нищо за айкидо, но в момента, в който видях лицето му , можех да кажа , че не е обикновен човек. Бях дълбоко впечатлен. Нямаше значение дали той беше някой, който се занимава с бойни изкуства или с нещо друго. Знаех, че не може да има грешка. Веднага на другия ден се присъединих към доджото.

Баща ми беше този, който ме насочи към Уешиба Сенсей, но решението да започна да се занимавам с айкидо беше изцяло мое. Можех просто да предам поздравите на баща ми и да си отида, но по някаква причина този първи сблъсък с О-Сенсей ме накара да се размисля и веднага на следващия ден се върнах обатно, за да моля да приеме за ученик. Все още не бях виждал айкидо, но виждайки лицето на О-Сенсей решението беше взето. Мисля, че е доста впечатляващо.

АДж: Как беше в доджото по онова време?

 

Фуджита: Тогава О-Сенсей пътуваше доста между Токио и Ивама, така че не се задържаше много в Токио. Посещавах сутрешните тренировки , които се водеха от Кишумару Уешиба. В групата бяха Шингенобу Окумура Сенсей, Нобуйоши Тамура (сега във Франция) и Масамичи Норо ( също във Франция). Имаше и един друг  доста „необичаен” момък – Садатеру Арикава Сенсей.(смее се)

Кишумару Сенсей тренираше с този, който му попаднеше. Преподаваше докато правеше укеми или други неща. Обикновено бяхме седем или осем, включително и тези , които споменах, така че малко или много се знаеше кой с кого ще тренира , с изключение на един. И това беше същия този Арикава Сенсей , който изглежда нямаше  партньор (смее се).

Изглеждаше странно със своята коса подстригана така, че да стърчи право нагоре. Отидох право при него и го поздравих с „Онагаешимас!”. Преди дори да разбера какво ме удари беше ме хвърлил с едно бързо шихонаге. Това беше първият ми урок от него.(смее се) Много от хората, с които тренирах тогава все още са активни. Някои от тях отвориха собствени доджо, други заминаха да водят клонове на Айкикай. Мисля , че е важно да ценим и поддържаме връзките , които сме създали по време на тренировките си.

АДж: Работели сте много години в Офиса на Айкикай, но с какво се занимавахте преди това?

 

Фуджита: Работех около седем години за една правителствена агенция, наречена Шин Сейкатсу Ундо Куокай.(Атлетическа Асоцияция Нов Начин на Живот). Работата беше свързана с много пътуване така, че си носех кейкоги-то където и да отивах. Доджото в Хирошима, на пример, започна покрай тази дейност. Офиса ни се намираше в Хибия, квартал на Токио и за това помогнах да се създаде доджо в сградата на Регионалния Съд на Токио, който беше в съседство. Тренирах там по време на обедната си почивка. Доджото там все още съществува и е едно от многото действащи в сгради на правителствени институции.

АДж: Как започнахте работа в Офиса на Айкикай?

 

Фуджита: Един от по възрастните ми колеги в университета се занимаваше с цялата работа сам там, но  напусна и аз поех нещата през 1967, когато работата се увеличи. Беше по време на изграждането на новото доджо. То още не беше готово. Започнах в стария офис в старото доджо. След около две години лека-полека станах нещо като секретар на О-Сенсей. По това време Кишумару Уешиба стана Председател на Борда на Директорите на Айкикай.

Придружавах О-Сенсей доста често на неговите срещи свързани с Омото-кю. Последните две години преди да почине, прекарвах ежедневно близо половината ден с него. Кишумару Сенсей обичаше да се шегува с това, казвайки „Какво пак правите заедно”(смее се). Понякога дори занемарявах работата в офиса за да бъда с него.

Обикновено имахме един и същ маршрут при пътуванията си. Когато и да отивахме в Танабе в Уакаяма, например, отсядахме при Хикитсучи Сенсей в Шингу. Мися, че бяхме в Танабе два пъти.  Беше изтощително пътуване и обикновено отнемаше седмица.

АДж: Кишумару Уешиба беше повече от 30 години начело на Айкидо традицията , която наследи от баща си. По какъв начин се промени айкидо през този период?

 

Фуджита: Кишумару Сенсей не беше личност , която обичаше да се поставя пред другите и мисля, че тази му черта се отразяваше на подхода му като Дошу.  Той продължи вярно изкуството на баща си. По един тих и непоколебим начин. Без да заема авторитарен подход във воденето на старшите практикуващи и инструктури.

Мисля , че този незаповеднически подход е част от причините, поради които айкидо се разпространи в цял свят. Всъщност, докато работех в офиса на айкикай, никога не чух да ми даде „заповед”. Никога не каза - Фуджита направи това и това. Не беше такъв човек. В известна степен така беше по трудно за мен; обикновено когато работите за някоя фирма ,началниците ви казват какво да правите. Но в Офиса за много от нещата трябваше да решавам сам.

АДж: Счита се , че Кишумару Сенсей  организира и изгради  изкуството на баща си така, че да стане по-лесно достъпно и разбрано.

 

Фуджита: Трябва да знаете , че Морихей Уешиба Сенсей  много трудно показваше изкуството си на широката общественост.

Можеше да го направи по молба на някой важен за него човек. Но  мисля , че дори не му е минавало и през ум да наеме място като Хибия или Будокан и да прави публични демонстрации.

Кишумару Сенсей беше този , който считаше, че подобни демонстрации ще дадат възможност на най-различни хора да видят айкидо така, че то да се разпространи и развие. По тази причина и айкидо започна да се променя.

Навремето когато аз започнах, трябваше да посочите в заявлението си за постъпване и името на двама човека, които ви препоръчват. Сега всеки , дори и чужденец, може да се присъедини към Айкикай.

АДЖ: Какви промени станаха на техническо ниво през това време?

 

Фуджита: Мисля , че дори и да искате напълно да уподобите техниките на вашия учител , няма да може да го направите. Няма да е възможно с тези само 1-2 часа занимания на ден както е практиката днес. Сега нямаме непосредствено предаване на умения от определен учител на ученик(ишин деншин) както е било обичайно на времето.

Този начин на обучение сега е невъзможен поради огромния брой хора, които се занимават с айкидо. Все пак още съществува и този начин. Целите на хората занимаващи се с айкидо са различни. Едни искат да са в добра форма, други са там заради социалните контакти, трети се интересуват от техниката или философията на О-Сенсей. Има дори такива, които не практикуват, но харесват айкидо – айкидо фенове бих ги нарекъл. В тези времена всички те са добри причини за занимания с айкидо.

АДж: Много хора биха се заинтересували от „Фуджита теорията” за движението на тялото.(тайсабаки)

 

Фуджита: Моята „теория”, както вие я наричате, включва определени правила на движения на тялото, които забелязах и конкретизирах, учейки и мислейки върху техниките и движенията на О-Сенсей. Те могат да се видят и в други бойни изкуства и не са уникални само за айкидо. Главната цел на тези движения е да предотврати заставането ви в такова положение , че да бъдете хвърлени или ударени, или казано по-общо - успешно атакувани. Един от начините за това , разбира се, е  гмуркането или отклон назад, за да избегнете удара, но айкидо  предлага „влизане” или  „придвижване малко във” и това  също е добър начин да избегнеш удара. Това е закона ирими(влизане с тяло).

Моята „теория” е, че за да се изпълни това влизане най-важните части са:

1.Позиция(камае, стойка)

2.Придвижване и заставане на правилното място и

3.Изпълнение на техниката. Само в този ред!

За разлика от ездачната позиция или други позиции в стилове като карате, ние в айкидо използваме позиция която основно е изградена върху ханми, така наречената позиция – „половин тяло”. О-Сенсей обясняваше това, като „триъгълния метод” или „закона на триъгълника”(санкакухо)

Правил съм проучвания върху класическите стилове на майсторството на меча и видях, че всички те използват ханми.  При съвременното кендо двата крака са успоредни. Според мене това е пригаждане на техниката, за да може тя да се използва в състезания. Практикуващите класически стилове се придържат към позиция, при която двете стъпала изписват нещо подобно на буквата „L”(латинско),  чиято долна черта е насочена леко нагоре. И ние в айкидо заставаме по същия начин.

След позицията,  следва завъртането или преместването на тялото. В наши дни повечето хора изглежда не мислят върху важността на тези неща като позицията и движението на тялото и се втурват да правят техники. Дори в Хомбу Доджо на начинаещите им се показват техники без дори те още да са разбрали правилната позиция и преместване.

Но без развиването на позицията и преместването като основа, ученика няма да е в състояние да изпълни дори основните техники задоволително.  Някои учители казват, че е достатъчно „ ако можеш да правиш техниката с Ки”, но аз не мисля , че този подход е подходящ за работа с начинаещи. Трябва да се развие човек до това ниво.

В смисъла на движението на тялото, с влизането и отдръпването(тайхи), има точно шест закона. В айкидо не прилагаме отдръпване. Не че не е важно, но за техниките на айкидо са свойствени само влизането с тяло.

О-Сенсей никога не е говорил подчертано за тези четири закона, но ги показваше ясно в техниката си. Хората, които могат да изпълняват добре айкидо, постигат контрол над  тези четири премествания. Някои учители ги знаят, но не ги преподават като такива. Други никога не са размишлявали върху тях от гледна точка на рационалното познание, но ги прилагат несъзнанелно. Във всеки случай, аз си мисля , че да се обучат учениците съзнанелно на тях, дава по-добра основа , отколкото просто да се предават техники. И това ще им помогне да изпълняват техниките по безопасно.

В айкидо ударението е по малко върху „прилагам техника” и повече върху „осигуряване на собствената сигурност”. За съжаление повечето хора забравят това и мислят само да хвърлят. С подобно изкривено възприятие те дори не забелязват, че позата им или разположението  им ги поставя в опасност. Метода на обучение, който използваме в айкидо го прави като цяло безопасно и липсват двубои, така че хората имат склонност в практиката си  да забравят за опасността присъща на конфликта. 

Ако се изпълняват тези четири закона ще ги усвоите и разберете с тялото си. Не само интелектуално в ума си. Ще откриете, че ви служат добре когато опонента ви атакува. В този смисъл може да ги използвате като здрава основа, върху която да градите и прилагате която и да е била техника. И отново искам да подчертая, че основата на бойните умения  са позицията, преместването на тялото и техниката в този ред и нито една отделна техника не може да бъде оживена докато правилната позиция и правилното преместване на тялото не бъде изпипано.

Точно това първоначално преместване проваля или угася противниковата атака и става съществения  „живот или смърт” елемент, който е сърцевината на всеки конфликт и ако забравим това, става невъзможно да използваме айкидо като бойно изкуство.

Движението на тялото използвано в айкидо е обобщено в израза „ влез една стъпка и приложи закона на въртенето”( ирими исоку, ентен но ри). Вие използвате вашия център, за да влезете и отнемете равновесието(центъра) на противника колкото е възможно повече. Това е ирими. Така че „теорията Фуджита” означава да тренираш по такъв начин, че правилно да изследваш тази употреба на ирими.

АДж: Има нещо много основно за бойните изкуства във вашия начин на мислене, което винаги трябва да държим в ума си.

 

Фуджита: Да, в този смисъл не мисля, че е достатъчно да се практикува само айкидо както е сега. Хората трябва да се запознаят и изучават различни бойни изкуства и да размишляват на първо място за какво става въпрос в бойните изкуства. Дори самураите изучавали така наречените „18 Бигей” – списък от 18  бойни умения, които били считани за съществени за обучението на война. Всъщност броя и видовете варира в зависимост от района и мястото, но един типичен списък включва: кюджуцу(стрелба с лък), баджуцу(езда), соджуцу( копие), кенджуцу(меч), суиеиджуцу(плуване), батоджуцу(вадене на меча), нагинаджуцу(алебарда), джутеджуцу(използване на малка закалена палка за поразяване на жизнени зони), тантоджуцу(нож), шурикенджуцу(хвърляне на остиета), кукумибариджуцу( изстрелване на стрели с помоща на тръба), ходжуцу(артилерия), торитеджуцу(възли,обездвижвания,овръзване),джуджуцу(борба),боджуцу(тояга), кусаригамаджуцу(сърп с верига),моджириджуцу(ошипена палка за захващане на ръкавите???) и шинобиджуцу(шпионаж и прикриване). Лошото е, че сега хората отделят едва час , час и нещо за практика и айкидо не може да се вкорени и развие в тях.

Колкото е по мирна епохата толкова повече усилие трябва да се вложи в тренировката. В наши дни ние губим много време, а и толкова обхватно бойно умение не ни е нужно. Дори е хубаво , че не ни се налага да  прилагаме уменията, които придобиваме в доджото.  Щяхме да живеем в един наистина нещастен свят , ако трябваше да използваме уменията си и аз съм истински щастлив , че това не е така. Добре е , че в наши дни бойните изкуства се намират в сферата на така нареченото „занимание с ненужното”(муйо но йо).

 Естествено, това води до въпроса – за какво се да се занимавам с всичко това? Бих казал , че целта не е да се тренират хора, които могат да удрят и доминират над  другите, мотаейки се наоколо  предизвикателно и озлобено(в стил бг  мутричкаJ). Но целта е да тренираме сериозно и пламено, както са го правели в старите времена и трябва да избягваме пилеенето на времето си, превръщайки тренировката си в някакво подобие на танц. С други думи нашата тренировка трябва да бъде жива, напрегната и интензивна. Това е моята гледна точка и това е моя подход на преподаване.

И това няма нищо общо с това дали човек е аматьор или професионалист, а по-скоро с това дали успява да превъплъти в ежедневието си  гледната точка на айкидо. Трябва да имаме някакво „намерение” зад своята тренировка. Това прави огромната разлика между практикуващите – дали удържат или не такова намерение в ума си.

По време на военните години( около 1941) е имало списание за бойни изкуства наречено Шин Будо( Ново Будо) издавано от Министерството на Войната(Рикугуншо). Сдобих се с копия от статиите там.  1942 година, редакторът отишъл до Ивама на посещение при О-Сенсей. Когато прочетох статията, бях още повече впечатлен от Учителя.

По това време той е бил добре известен сред най-високите ешалони на военните кръгове на Япония. Те са го подккрепяли по най-различен начин, включително и финансово и с цялото това внимание той лесно е можел да заеме арогантна и самомнителна поза. Но напротив, той се оттегля в Ивама. Мисля, той прави това поради причини изразени в разбирането му за айкидо в послевоенния период. Вероятно, най-важния аспект от това разбиране е виждането на айкидо като „бойно изкуство основано на шинбу-фусатсу”(божествено бойно изкуство свободно от необходимостта да убиваш), с други думи умение свободно от нараняване, разрушение и убийство.

Със сигурност има огромно множество хора променили коренно вижданията си след войната, особено политолози, университетски преподаватели и други. Много от тях от крайни националисти стават комунисти или привърженици на други леви доктрини. О-Сенсей не беше така – изповядваше едни и същи идеи на мир,разбирателство и сътрудничество и преди и след войната. Намирам това за изключително впечатляващо и една от причините да имаме айкидо сега. 

КЪМ ЧАСТ 2

Интервюто е от списание Айкидо Танкю

През април 5 човека посещават северната част на Япония с цел културен обмен. Водени са от Йошигасаки сенсей. В Токио имат шанса да тренират с Дошу Моритеру Уешиба и Като сенсей. Нори сенсей, ученик и асистент на Като сенсей изпраща този превод от японски

Интерв: Сенсей, как решихте да се занимавате с Айкидо?

 

Като: Нямах някакъв особен интерес към Айкидо, но исках да се уча на бойни изкуства.

Майка ми познаваше една гледачка. Тя пък познаваше Основателя. Когато ми гледа, ми каза че Айкидо е много подходящо за мен.Така че без никакво особено намерение започнах тренировки някъде към 1958г.

 

Интерв: Как беше по онова време в доджото?

 

Като: Единственото което си спомням е, че се загубих в практиката. Имаше много ученици и ми беше много трудно

 

И: Бихте ли ни казали някои спомени за О-Сенсей?

 

Като: Не обясняваше много-много. Научавах горе-долу два пъти повече от това което виждах от това което казваше. Когато ме хвана за ръката се почуствах така все едно съм всмукан от него. Беше така поради боговдъхновението му.

Един ден О-Сенсей ми даде шанс да му направя шиатсу. Въпреки, че мускулите му бяха страшно яки едновременно с това бяха и много гъвкави и релаксирани. Винаги когато имах някакъв личен досег с него той ми разказваше истории.

И: Какви?

Като: Каза ми” Будо (бойния път) е дар от Бог, не е създание на човешкия ум,” и „ Будо не може да бъде научено от друг човек. Всеки трябва да го разкрие и изпипа вътре в самия себе си”. Напоследък, най-накрая, започвам да разбирам какво ми каза. До скоро нямах си и на идея какво искаше да каже. Просто го слушах и му казвах „да”.

Спомням си един случай. По това време имахме редовни срещи с О-Сенсей. Един ден имахме демонстрация пред много важен гост. О-Сенсей изглеждаше напълно различен, одухотворен и пълен с Ки. Бях уке и ме хвърляше така, че виждах краката си и  тавана над тях. Не можех изобщо да направя укеми. Просто ме разхвъряше насам-натам. Много се уплаших.

Но подобни преживявания станаха основа на решението ми да се посветя на Айкидо. Дори сега когато практикувам, визуализирам в ума си О-Сенсей. Няма нищо което да бъде научено, просто трябва да бъде развито чрез дисциплина. Ето защо започнах да разбирам думите му. Неща, които съм научил сам не могат да се забравят, но неща втълпявани от друг без моето осъзнаване и предадени с език „ това трябва да се прави по този начин , а не по тоя” отдавна съм ги забравил. Абе не бях много покорен(смее се). Всеки Айкидо преподавател има собствени идеи и начин на преподаване. Мисля , че това е така , защото О-Сенсей не показваше,  един единствен начин или образец за изпълнение на техниката. В този смисъл мисля, че всеки един уникален стил изниква от неговото обучение.

 

„Крайната мекота контролира твърдостта”,(японска пословица) не е винаги истина. „ Крайната твърдост контролира твърдостта”, често обичаше да казва. И крайната мекота контролира твърдостта. Крайната твърдост контролира мекотата и крайната мекота контролира мекотата. Като се замислиш всичките са верни. В зависимост от случая всяка една от тези идеи може да е вярна. О-Сенсей никога не се оковаваше само с една концепция, а приемаше много. Да виждаш истината такава каквато е в тоя миг само това е важно.

И: На какво обръщате внимание докато обучавате?

Като: Казвам на всеки да опитва, независимо от това дали го разбира или не. Резултата идва с практиката. Хората не разбират когато обяснявам с думи. Думите са обичайното средство, но да се показва как точно стават нещата е много по важно. Когато на хората им се случи да обучават те обикновено говорят така ”това трябва да се направи така”,”това е по лесно по този начин”. Само че така стават много приказки.

Например, когато показвам на учениците си как се събаря човек без да се използва сила, аз го показвам така, че те да го почувстват  и така да го осъзнаят. После ги оставям да пробват и опитват. Така те добиват усет и чувство за нещата.

Това е много по-добре отколкото да се обясни с думи хиляди пъти. За мене е голяма привилегия , че имах възможност да видя как го правеше О-Сенсей. Наистина имам чувството , че научих айкидо просто защото го видях. Мисля, че е важно инструкторите да показват и после да оставят хората да почустват колко е „яко” всичко това. Когато посетих за първи път Хомбу доджо и видях О-Сенсей да прави Айкидо си помислих , че цял живот ще отнеме  да се науча да го правя.

 

 

И: Какво мислите за Котодама, духовния закон за който е говорел Основателя?

 

Като: Мисля че създаването на звук идващ от Харата позволява на нашата Кимочи( чувство/емоция) да се изразят. Не искам да кажа, че съм усвоил това, защото се страхувам, че ученето е никога не свършващ процес в играта на живота. Според мен , човек трябва да има божие вдъхновение за да бъде просветлен така, че  да  може да говори за нея. В противен случай думите няма да имат своя естествен източник. Ще се чуствам нелепо правейки се на малък бог.Следващия бойния път трябва винаги да е сигурен, че делата му съответстват на думите. Когато приказките са водещи това заслепява. Ако това се случи не си вече свободен. Силата на Айкидо е, че прегръща другите.

 

И: Какво мислите за силата в Айкидо?

 

Като: Силата е много неща. Нали така? Да събаряш хората на земята е една сила. Да си постоянен и упорит в практиката, да станеш умел в общуването и взаимодействието с другите хора и също сила. Всичко е взаимно свързано. Така си мисля.

Може би е по-лесно да се упражнява тялото да поваля хората. Изразяването на сила във Ва(мир) и Мусуби(връзка) е много по различно от това. Много по трудно е да се добие и изисква много повече сила. Докато не се открие силата да се прегърнат другите от гледна точка на зрялата човечност никаква друга сила не е свойствена за Айкидо.

Важно е да си задаваме сами въпроса „какво е Айкидо?” и да развиваме собствена гледна точка за това. Ако си избрал да не се биеш, защо не го правиш? Търсенето на окончателен отговор на такива въпроси е задължително в Айкидо.

Айкидо не е Кумиучи, традиционна техника за бой. Ако Айкидо беше като техниките за бой начина на практика щеше да е съвсем различен. Но Айкидо е начин за саморазвитие и взаимно развитие. Разбира се , не казвам че да бъдеш слаб е приемливо, въпреки, че разбирането ни за сила не изхожда от гледната точка на сбиването. Айкидо не е за състезания. Човек който е наистина силен не се бие.

Един ден някакъв писател, специализирал в истории за самураи и шогуни, беше дошъл при О-Сенсей. Той започна да говори за сен сен но сен(реагиране преди атаката) и ато но сен(контраатака). А О-Сенсей му каза , че няма такива работи. В Айкидо хората побеждават дори преди боя да е започнал. Той вижда победата и тя обхваща всичко и превръща всичко в едно и ценностната му система минава отвъд идеята за победа и поражение

Майстор Кишумару беше същия. Беше строг учител. Особено в смисъл на преценката на ученика, неговия усет и вникване в човека, целостта му беше много силна. Въпреки това не мисля , че беше студен човек. Ценеше учители които имаха силно подчертан индивидуален стил. Това е чудесно. Много е трудно да признаеш някой който прави различно айкидо от твоето. За да си способен на това, трябва да си изключително великодушен и благороден. Това също е  сила намираща се в Айкидо. Това е много различно от това колко умело можеш да изпълниш техниката си. Обучи се сам.

И: Какво може да кажете за край или като съвет?

Като: Не бях постоянен ученик. Работех по същото време. Така че не можех да прекарвам много време с него. Затова трябваше да тренирам и практикувам самостоятелно. Има много начини за това – например да ползвате джо или бокен.

Ако сте изработили собствен стил трябва да практикувате самостоятелно. Ако сте млад трябва да тренирате до изнемога. Докато тренирате откривате себе си и мирогледа си. Ако практикувате така ще придобиете опит който ще можете да споделите с останалите. Вие сам се тренирате. Ако се самообучавате правете го сам. Това е моя идеал и моите думи към вас.

Да практикуваш Айкидо значи да вярваш и да търсиш нещо. Айкидо в края си е вяра. Това не е религия. Но докато практикувате вие се сдобивате със сила в този тип осъзнаване. Вярвам в О-Сенсей и неговите думи. И до сега той живее в мен. Ако си занимавате с тази нагласа по естествен начин ще развиете духовност. Ако това го няма в края на краищата ще приключите само с някакво ниво на физическа сила.

Чувствам, че е важно да се упражняваме спокойно , без да се борим един с друг. Но и не желая да казвам на другите какво и как да го правят. Твърд съм в това отношение(смее се). За мене по-важно от преподаването е практиката да започва от личното намерение на всеки с духа на приятелство.

Един ден О-Сенсей ми каза,” нямам изобщо никакви ученици. Никакви ученици, само приятели , които са мои спътници. Имам другари за да постигнем истината на тази философия.”

Интервюиращ: Редактора на Списание Айкидо Танкю

Интервюиран: Хироши Като

(Председател на Айкикай в Сугинами, 8ми дан)
Айки Гранд Фестивал , 29 Април1965
Като Сенсей: първи ред в дясно
Фуджита Сенсей: задния ред в дясно
Нори Сенсей: предния ред в ляво

 

Интервюто е взето на Летния лагер на Източния район на Федерацията по Айкидо на Съединените Щати в колежа Хемпшир, Амхърст щата Масачузес през август 2000г.

Питър Бернат е 6ти дан , главен инструктор на Айкикай Флорида, а Дейвид Халприн е 6ти дан – главен инструктор на Айкикай Фрамингхам.

 

Беше ли по различно детството ви поради това че от семейството ви произлиза Айкидо?

 

Не. Бях си съвсем нормално дете, като всички мои връсници с които израснах.Докато растях се занимавах през по-голямата част от времето си със същите неща, с които се занимаваха и моите връсници. Играех бейзбол, както и много други игри. С нищо не се различавах от другите. Но също така е вярно, че поради това че доджото и дома ми беше на едно и също место винаги имаше много хора които ни посещаваха, хранехме се заедно, идваха или си отиваха. В тоя смисъл има и някои разлики. Но се забавлявах и с други игри като качбол, менко( японска игра) и с много други неща които правеха децата по онова време.

Кога започнахте с Айкидо?

Както казах, понеже дома и доджото бяха на едно място, дори си играех там. Когато поотраснах, ако добре си спомням, започнах да нося кейкоги и да се упражнявам някъде към шестата ми година
Започнах да се занимавам задълбочено и сериозно когато влязох в университета. До тогава заниманията ми бяха „иди ми дойди ми”.

Кога започнахте да преподавате?

Започнах за първи път някъде към 23 или 24 през четвъртата година от колежа. Започнах с женски клас в Хомбу Доджо. Човекът който трябваше до го води неможеше и директора но Хомбу ме помоли да се заема. Отказах, но Осава Сенсей настоя да преподавам и така приех.

 

Кога започнахте да осъзнавате , че сте бъдещия дошу

 

 

Преди това, по скоро мислех как да помагам на баща ми в Айкидо. Но това не беше само мое решение. Това решение дойде като част от всичко това, което ме заобикаляше.

Как бихте характеризирали работата на вашия баща за развитието на Айкидо.


Създателят на Айкидо, Морихей Уешиба, моят дядо, не се интересуваше много от представянето и разпространението на Айкидо. Беше допуснал и  обучаваше  ограничен брой хора. Но имаше голяма промяна след Войната в Япония и така и Айкидо трябваше да посрещне новите предизвикателства. Баща ми беше този който започна да разпространява Духа на Айкидо и да обучава всеки свободно. Големият му принос е, че разпространи Айкидо в повече от 80 страни, което допринесе за международния диалог и връзки. Приноса му е огромен в този смисъл.


Какво е влиянието на баща ви върху вас?

Аз израснах под крилото на баща си и това имаше огромно влияние върху живота ми. Оформих се под неговите напътствия и поради това и правя това с което се занимавам и до днес. Преподавам Айкидо.

Имаше ли нещо особено върху което наблягаше баща ви докато ви обучаваше?


Баща ми никога не навлизаше в прекалено много детайли. Наблягаше върху това че трябва да се работи и да се вижда цялостната картина вместо да се вторачваме в малкото. Казваше ми че вместо да правя малка „ваза на която отивах след големите движения е по добре да бъда в по-ниска стойка и да изпълнявам и поемам техниките много внимателно.


Бяхте ли обучаван специално от баща ви или от други учители?

Тренировката ми винаги започваше в 6:30. Този клас е започнал преди 70 години и е основа на моето обучение. Също така съм посещавал и класовете и на други учители в Хомбу Доджо.

Какво си спомняте за О-Сенсей?

Бях на 18 когато дядо почина. Първото нещо, което ми изниква веднага е гледането заедно на телевизия. Трудно е да се каже нещо определено. Има толкова много неща. Но едно от тях е как се занимава с много от старшите инструктори, когато те бяха все още много млади и как го придружаваха на демонстрации. Но за мене той си беше нормален дядо. Не съм обръщал внимание на това , че е създателя на Айкидо. Но си го спомням и с двете му страни – обучението на инструкторите и личните ни взаимоотношения.



Какво знаете за начина по който О-Сенсей е достигнал до създаването на Айкидо.

Това е много труден въпрос. Трябва да питате Основателя. Много е трудно да отговоря.

О-Сенсей очевидно е бил забележителен човек и е оказал дълбоко влияние върху толкова много хора. Какви качества го правеха толкова изключителен?

Вероятно най-важното беше духа на Айкидо, предаден от О-Сенсей. Това беше напълно нов начин на мислене. Взимайки елементи от бойните изкуства и историята на Япония, той успя да създаде нещо напълно ново, което е прекрасно и донесе  полза за целия свят.

Изглежда О-Сенсей е повлиян от своите религиозни убеждения, бойната му подготовка и житейският му опит. Как всяко едно от тези неща е допринесло за развитието на Айкидо?

Накратко мога да кажа, че е успял да съчетае всичко това в едно и това го е направило нещо много изключително.

Това значи че е успял да съчетае религиозна вяра с бойна подготовка?

Да.

Може ли да поделите някой спомен за по старото поколение инструктори в Хомбу Доджо като Осава Сенсей, Тада Сенсей, Арикава Сенсей и Ямагучи Сенсей?

Осава Сенсей и Ямагучи Сенсей починаха, но Тада Сенсей и Арикава Сенсей все още преподаватв Хомбу Доджо.  Осава Сенсей,  се е присъединил преди Войната и беше изключителен помощник на предишния Дошу, Кишумару Уешиба. Същото може да се каже и за Ямагучи Сенсей, който се присъедини след Войната.

Кажете някой спомен за времето когато Тамура Сенсей, Ямада Сенсей, Чиба Сенсей, Канаи Сенсей, Сугано Сенсей , Курата Сенсей и Шибата Сенсей бяха учидеши.

Нека уточним , че Чибата Сенсей е от моето поколение. Започвайки с Тамура Сенсей повечето живееха в доджото и в къщи, така че се хранехме и правехме много други нещата заедно. Тамура беше там дори от времето, когато бях в предучилищна. Играех с тях и дори ми позволяваха да се упражнявам с тях. Хранехме се заедно, играехме кечбол, ходехме за риба, пускахме хвърчила. Бяхме едно голямо семейство. Бях много малък и на всичко гледах като дете. Те си имаха собствен живот и ако искате да разберете подробности от него питайте  тях.(смее се)

Какво сравнение може да направите на днешните Шихани с това което си спомняте за тях от по старото време?

Спомените ми са от дете и чувствата ми не са се променили. Сега след като обиколих отвъд океана и се срещнах и общувах с много от тях мога да кажа, че впечатленията ми са същите.

Идвате да водите семинари и летни лагери от повече от 20 години. Какви бяха първите ви впечатления?


Когато дойдох за първи през 1980 бях около 30 годишен. Всичко беше ново за мен. Трябваше да дам най-доброто от себе си за да отговоря по най –добрия начин на предизвикателствата с които се сблъсквах. Беше хубаво. Не че сега не работя толкова здраво както преди. Прави ми голямо впечатление сериозността и желанието на всеки да учи. Дори и след 20 години това желание не е намаляло. Много се радвам на това.
Нашата група инструктори е уникална с това че остават лоялни на семейство Уешиба и Хомбу Доджо вече 40 години и също така и продължава да работи заедно.

Вероятно не аз трябва да отговоря на този въпрос и може би това не е отговора на въпроса, но повечето хора които напуснаха Япония и отидоха в САЩ и Европа имат много голяма любов към Айкидо. Защо това е така е най-добре тях да питате.

Любопитни сме, какви са различните тенденции, които наблюдавате в различните страни, обикаляйки света?


Това най-вече зависи не от националността , а най-вече от инструктора който е отишъл в тази страна.
 (To be continued.)

тази дискусия е извадена от  Най-доброто от Айкидо : The Fundamentals . 

Колко техники има в Айкидо?

В Главната Квартира има към петдесет основни и съществени техники. От значение са само основните. Когато те се изпипат и основните закони усвоят броя на приложенията става безкраен. Прийомите в Айкидо не се заучават повърхностно , чрез просто наподобяване на движенията. Нищо не може да бъде натикано в точно определен калъп, затова те възникват от всеобхватните Айки движения.


Каква е разликата между „основни” и „съществени” прийоми?


Основните са главните. Те са закони. Както в геометрията. Съответстват на петте аксиоми на Евклид. На тях се основава цялата геометрия. Така и в Айкидо. Няма движение в Айкидо , което да е в противоречие или да е изключение от тези закони. А съществените прийоми са тези които се получават от основните и по време на работа тези закони много ясно се изявяват чрез тях.

Има такива които обичат да си измислят някакви собствени закони, но това във Будо не е възможно. Всички движения в него следват естествените закони и не могат изкуствено да бъдат прекроени


 

Ако хвърлите камък той ще падне на земята заради земното привличане. Това е закон. Никой не може да го измени. Тази максима трябва да бъде осъзната и веднъж разбрана като основа може да бъде прилагана. От основните закони произлизат основните движения и от основните движения се проявяват разнообразните прийоми.

Не е ли трудно да се запомнят толкова много техники?



Има такива , които искат първо да запомнят всеки прийом и всичко да им бъде обяснено преди изобщо да го опитат. Ако мислите в този коловоз ще ви бъде трудно да научите каквото и да е. Използвайте естествения поток на разгръщане на Айкидо, на неговите движения и обединяването на ума и тялото.


Има ли различни школи по Айкидо?


Със сигурност има много системи, които твърдят , че са „такова и такова” Айкидо, дори без всъщност да знаят какво е Айкидо. Има и отцепили се групи основани от бивши ученици на Основателя. Някои са отишли толкова далече , че да правят състезания. Нещо, което е напълно противоположно на духа на Айкидо. Без значение колко еднакво изглеждат техниките, ако те са откъснати от духа на Основателя те не са истинско Айкидо.


Не мисля, че има отделни школи в Айкидо. Ако прекараме прекалено много граници между различните интерпретации на прийомите, универсалният характер на Айкидо ще западне.

Каква е целта на такива подготвителни практики като фуритама и торифуне-ундо?

Тези упражнения идват от традицията на мисоги – Шинто ритуалите за пречистване на духа и тялото. Основателя е бил дълбоко заинтересуван от езотеричното Шинто и е учил мисоги под ръководството на Шинто шамана Бонжи Кавазура(1862-1929). Основателя се е обвързал в следването на тези практики. И някои негови последователи ревностно следват неговия пример.

 

 

Казано на кратко мисоги е метод за пречистване на тялото и духа. Много е трудно да се види как тези прости движения могат да променят нечий характер , но веднъж заели се с тях искрено резултатът е без съмнение.

Какъв е подхода на Айкидо към етикета?

Етикета е човешко създание и никъде в животинския свят не може да се види. Представата за това какъв е правилния етикет е различна при различните култури и не може да се твърди че има точно определено правило. Подхода на Айкидо е такъв, че да се остави чувството за етикет да се изгради естествено, чрез редовните тренировки. В Хомбу Доджо няма някакъв особен етикет.


Например в едно доджо на Хаваите. На децата никога не им било казвано да подреждат чехлите си преди да се качат на татамито. Въпреки това, след няколко месеца занимания дори и най-разпиляните деца, прилежно подреждали чехлите си, което силно изненадало родителите.



Всеки етикет , който трябва да бъде налаган не е истински. „ Будо започва и свършва с уважение” е всеизвестна пословица, но дори това не трябва изрично да се налага. В Айкидо най-добрия етикет този, който е най естествен.


Каква е най-важната връзка между упражняването в Айкидо и всекидневния живот?


Всеки трябва да подържа правилна Айкидо поза и движения през деня. По важно е всеки да бъде скромен и сдържан със събрани ум и тяло. При взаимоотношенията си с хората всеки трябва да предотвратява сблъсъка и да го реши по един хармоничен Айкидо начин. За да стане това, всеки преди всичко, трябва да бъде скромен и смирен.
JPAGE_CURRENT_OF_TOTAL
You are here: Начало СТАТИИ Administrator

Център за контакти

  • Tel: (+359) 878 300 655
  • Email: aikido.burgas@gmail.com
  • Website: www.aikido.bg